Нашенското “Кане”, което е “да”

ПЕСНИТЕ НА БАЙ МУНИР И в кръчмата в село Борйе времето сякаш не съществува. Вечер няма много посетители, преди да се прибере добитъка и да се приключи с работата. “А ти работа дюкянот?”, питат собственика Джафер. “Има работа, нема люди”, отвръща той и кани на силна ракия. 73-годишният дядо Мунир Далячи е един от най-атрактивните посетители. Той не пропуска да сложи росно цвете на дрехата си, намира китка и през най-лютите зимни дни. Мунир е един от изворите на горански песни, записани от Назиф Докле. Запява Зенепа и Курто Будала, в която Курто отива на гурбет, а Зенепа остава в селото. Идва време за косене и тя започва да го вика, приканва го да си дойде за Джурджевден. Бай Назиф ми обяснява, че песните за Курто Будала и Зенепа нямат точен текст, а са импровизации. “Зенепите пеят за Курто сред природата, това са полифонични песни, оригинален принос от времето на славянската култура. Няма такива песни нито в Македония, нито в България, те са родени в Шар планина”. Певецът на Борйе запя песента и за Расим и Хамида – хубава, но невярна мома. Българите дошли и я харесали и така тя намерила по-хубав живот, сменяла премяната си всяка неделя. Бай Мунир пя около един час. С голям кеф изпя песента за Осман паша край Плевен. Гораните знаят Плевен, защото са се били там на страната на турците, пояснява бай Назиф. Край Плевен загинали 73 души и цялото село потънало в траур, жените ходели в черно. “Заплакала шекер Гюла, Осман Паши, верна люба: “Ой, Османе, дже си море, За тебе ми сърце гори.” “Ево мене око Плевле, Око Пловле и Софийе, У Бугарско кърф се лийе.” (Песен от село Борйе, Назиф Докле, “Севни, бре ашик, севни бре душо...”, Narodne pesne ot Gora I Gollobërda, Tiranë, 2004) Последната вечер, преди да си тръгна, отидох на гости у Ремзия. Съпругата му Биляна се беше постарала, като гледах специалитетите, отрупали масата – сърми, мазник (гюзлими), пълнени чушки... Явно беше, че е готвила цял ден, за да ни нагости. България е възприемана като “земя на трендафИлите”, а културното влияние е чрез музикалния телевизионен канал “Фен”. Нашенци често изпращат sms-и за музикален поздрав и знаят наизуст много песни от българския поп фолк. Дъщерите на Биляна и Ремзия са доста учудени, че не се познавам лично с българските фолк-певици. Самата Биляна ме попита защо певиците от България са толкова разголени и дали ходят така и по улиците. Понеже непрекъснато разпитвах за какво ли не, домакините решиха да извадят от дървената ракла празничното “халище” (носия) на Биляна и да ме пременят. Помогнаха ми двете им дъщери и след 15 минути бях напълно преобразена с ярката носия, пъстрата кърпа, герданите. “Баш нашенка!”, единодушно решиха и комшиите, които веднага дойдоха да ме поздравят. Станах гостенка на цялото село и всички се надпреварваха да ме канят на Джурджевден. И как няма да стана, след като още след първия ден, когато се запознавах с нашенци от селото и те ме питаха традиционното: “А дали си добро?”, аз вече им отговарях с нашенското “Кане”, което е “да” и което си употребявам и досега, когато си говоря с нашенци. На сутринта, когато си вземахме “до виждане”, те свойски ме изпроводиха с нашенското “Айде со здраве! Селям дома!”