четвъртък, 3 ноември 2016 г.

РАМИЗ

РАМИЗ: “ДЖАМИЛО, ОВО ТВУЕ Е БИЛО И ТВУЕ НЕКА ОСТАНЕ” Кукаляне се намира на половин час пеша от Драгаш. В селото през лятото има 1400 души, а след първи септември остават по-малко от 100 души. И тукашните горани оцеляват икономически чрез гурбет в Белград, Италия, Германия, Австрия. Рамиз Хюсеини от Кукаляне е един от най-известните певци на стари горански песни. Със своя саз (тамбура) пее и свири по кафенета меланхолични песни за гурбет, и “кара севда”, нещастна любов. Самобитен музикант слухар заедно с Ариф и Фейзо е един от тримата най-известни музиканти, които изпълняват автентична нашенска музика в Призренска Гора. Някои от песните, които пее Рамиз, са записани като текст от Харун Хасани, автор на издадената през 1987 книга “„Горанске народне песме“. Много малко от тях са нотирани. “Юсуф га настигна Джемила на Шищейчки гробища Джемило, море, подигни дувак Йощ йеден пат да се видиме, авал да се остаиме . Ей, море, Юсуф Аджия, по тебе имам авале другому сам продадена, другому че идуем”. (“Юсуф и Джемила, сцена на мезара) „Ей мори бела Джемилио, Подигни дувак от чело Йош ен пут да се видиме И халаф да се учиниме” (халаф, прошка – бел. авт.) (Рамадан Реджеплари, “Седефна тамбура”, Горанске наросне песне, Призрен, 2008) Певецът Рамиз изпълнява известната горанска песен за “кара севда”, нещастна любов “Юсуф и Джемила” в две версии. Песента е протяжна и дълга, сантиментална, не може да се разкаже с две думи. Джемила и Юсуф били брачна двойка, но се разделили, защото свекървата не я искала. Джемила се оженила в Шищейец, Кукъска Гора. Завели я като невеста според обичая, а Юсуф приготвил “бакшиш” (подарък – бел. авт.) дукати и ги пратил на Джемила. Момъкът избягал в Турция, където следите му се загубили, никой не знаел дали е жив. Хората започнали да пеят песента за Юсуф Хаджия. Един ден той я чул в едно кафене и поръчал да му я изпеят още веднъж с думите: “Много хубава песен, може ли още веднъж да я изпеете?” Отговорили му с горанското “да”: “Кане, кане”. Почерпил хората в кафенето и казал: “Аз съм този Юсуф Хаджия”. Тръгнал си и пак изчезнал. В едната версия след тази сцена Юсуф паднал в несвяст и като дошъл на себе си, яхнал коня и тръгнал към Македония. В това време се родила и песента, която той чул да се пее в един керван с коне. Юсуф бил богат и като я чул, дал по една лира на всички, които изпели песента в кервана. Казал, че е същия този човек Юсуф Хаджия. В другата версия на песента Юсуф бил майстор, правел рало. Взел рало от дома си в Крушево, и тръгнал към Шищейец, да го даде на мъжа на Джемила, който му бил приятел, да го поправи. Мъжът извикал Джемила да донесе кафе и ядене. Юсуф извадил капа с дукати и я подарил на Джемила с думите: “Джемило, ово твуе е било и твуе нека остане”. После се отправил към Турция. Джемилината песен е по истински случай. Според писателя от Зли поток Рамадан Реджеплари Джемила е родена през 1850 или 1851 г. Друга популярна горанска песен по истински случай, която Рамиз пее, е Туревата песен: “Мома Мита ми е яко болна/ яко болна на умране/Никой не га Мита не веруе/...Пусто Туре й е во София/Во София ке Смаилия”. Всяка стара горанска песен е основана на истинска история. Старите песни се пеят от овчарите, които свирят на кавал или дудук. Зурнаджиите и тъпанджиите също изпълняват старите песни. Те свирят и новокомпонирани песни от село Рестелица. Музикантите вземат музика от България, Турция, Гърция, горански песни, пеят за гурбета, печалбата, любовта на младите. Новата музика се създава на база на старите песни, аранжирани по съвременен начин. “Гора да има свое и то да не се загуби“, казва за старата горанска изворна музика певецът Рамиз. Тя не се променя, докато новокомпонираната музика се развива. Според него нашенският език в Гора е повлиян много от сръбския: “Да видиш в Турция право горански как се вели, тук ние сме го обърнали на сръбски.” Певецът Рамиз чул по българската телевизия песни, които приличат на горанските. “Немет свиреше на тамбура” му харесала. Чул българин да изпълнява и горанската “Рамизина песен”. “Има ваши райони като при нас, със същите обичаи, песни”, обяснява той. Прадядото и дядото на Рамиз като доста нашенци от селото са работили в България, Гърция и Турция като сладкари. Връзките с България, където имало доста горани, са се загубили. На тръгване Рамиз като мнозина от нашенци, които срещнах в Косово, сподели съкровеното си желание да има български паспорт. В Гора няма точна информация за процедурата за получаване на българско гражданство, но и той като мнозина вече е разбрал, че се чака с години за паспорт и затова подпита дали не мога да направя нещо, за да помогна: “Аз исках да получа българско гражданство, казаха ми, че ставало много бавно и се чакало много. Защо е така? Чудя се, че дори и ти да може да ми помогнеш, ще помогнеш само на мен, не можеш да помогнеш на 100 души. Аз искам гражданство за сина и снаха ми, защото с българските паспорти може да се пътува свободно. Ако може някой добър твой приятел да се найде да ускори процедурата. Каквото е писал Бог, това ще стане.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар