събота, 5 ноември 2016 г.

РЕСТЕЛИЦА: “НИКОЙ НЕ НИ ПРИЕМА ЗА СВОИ”

Рестелица е най-голямото село в Призренска Гора, кацнало високо в Шар планина. Селото има около 9000 жители, над 1500 домакинства, повечето са на гурбет. Тук постоянно живеят към 2 хил. души, предимно стари люде, останалите са на гурбет предимно в Италия, има печалбари и в Австрия, Германия, Швейцария. “По-паметните са слезли в Призрен”, признават местните. Най-голямото високопланинско село в Призренска Гора е център на горанската песен, оттук са едни от най-известните и търсени музиканти и певци. В Рестелица по време на Рамазана през деня всички кафенета са затворени, местните хора тук са ревностни мюсюлмани и постят. В селото има над 100 хаджии. Изкачвайки се по път, покрай който се вият високи борове, човек има чувството, че отива на планински курорт. Пейзажът на трите горански села в косовската част на Шар планина - Рестелица, Зли поток и Брод, прилича на българските Родопи, на Широка лъка. Рестелица има голям туристически потенциал. Селото се намира на 100 км от Охрид през планината Маврово и отварянето на границата между Рестелица и Македония през планината в бъдеще ще даде тласък на туризма. Границата с Албания е само на 3 км от селото. От другата страна на планината в Кукъска Гора също са нашенци, които идват на гурбет в Косово. Пътувам на стоп за Рестелица с мъж и жена, които от 30 години живеят в Цюрих. Преди селото те спряха на една чешма и жената облече сива мантия, като ми обясни, че в Рестелица е невъзможно жена да ходи непокрита. Според мъжа селото е кръстено на двама братя. Ристо отишъл високо в планината и основал Рестелица, а Драго – в ниското и така възникнал Драгаш. Рестелица е смятано за най-богатото село в Гора заради многото гастарбайтери в Западна Европа, които строят къщи като прогимназии на 4-5 ката, накацали върху бърдата, една връз друга, с твърде малко пространство. Нашенци в Гора и Жупа имат луксозни къщи на няколко ката, което съчетано с девствената планина, гори и реки наподобява алпийския стил. „Там е като в Швейцария – нашенци имат големи и богати къщи, чиста планина”, сподели развълнувано за посещението си в Гора и Жупа шефът на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите в България Благой Рагин. Големите добре устроени къщи в планината (някои с басейни), луксозните ресторанти също в алпийски стил и кравите, които си вървят спокойно по шосето, наистина напомнят на пейзажа в Швейцария. В Рестелица има много добри музиканти и певци. Оттук са известните братя Мушка, чиито новокомпонирани песни звучат на горанските сватби. В интернет може да се гледа филма на горанския славей Мурат Мушка „Овчарче” за традициите и обичаите на нашенци. Хасан Мушка е също и известен изпълнител. В интернет са качени негови песни, изпълнявани с групата „Подгорске бисери”, сред които е и известната македонска песен „Навали се Шар планина”, от старите горански песни препоръчвам „Полай тего дейченчево”. Тук нашенци са създали местно радио „Бамбус”, което излъчва поздрави, песни, обяви, покрива Рестелица, Глобочица, Зли поток и Крушево. В интернет платформата ю тюб са качени много песни и видео-клипове, повечето са на артисти и музиканти от Рестелица. Песните и филмите се разменят и коментират и в социалната мрежа фейс-бук. Мурат Мушка е един от най-търсения сватбарски певец от гораните, свири на кавал и саз (тамбура). Пия с него кафе, малко преди да тръгне за сватба в съседното село Зли поток. Там ще изпълни старата народна песен „Ибо чака, ибо”, която е като химн на горанската традиция, описва любовта, горанската ношна. .Според него за 20 години гораните са композирали 450 песни, всяка година излизат по 15-20 нови заглавия, които са с модерен аранжимент. „Не може да се пее като преди 100 години. В музиката се краде, музикантите са крадци, културата приема само доброто. Опитваме се да пеем на чисто горански. Имаме речник на думите, но някои от тях са се забравили. По-рано в езика е имало доста турски думи, а сега – доста сръбски.” Нашенци в Рестелица са по-затворени. “В Рестелица мъжете са изключително консервативни, най-ревностните мюсюлмани”, смята руснакът Игор, полицай от УНМИК в Драгаш, докато пътувахме за Рестелица през лятото на 2004 г. Игор можеше да пътува из Гора и с вързани очи. Даже беше научил и нашенски. С него видяхме горанка на средна възраст, която на едно бърдо переше на ръка бяло халище с вода, която е толкова студена, че реже като нож. Щеше да стане хубава снимка, но жената изпадна в паника, когато видя обектива на фотоапарата. “Ако мъжът ми разбере, че си ме снимала, ще ме изгони”, почти се разплака тя. Съпругът й беше на гурбет в чужбина. Мелгаип е сред малцината жители на Рестелица, който знае, че в селото има текке и ме води, за да ми го покаже (бекташийски храм, суфи – бел. прев.). Всъщност то се оказа тюрбе (гроб на бекташи – бел. прев.). На Селим дедо тюрбе му трябват още малко, за да хлътне вдън земя. Покатерило се е на едно бърдо близо до училището. Построено е от камък и тикли. Край тюрбето има няколко стари гроба. Според Мелгаип в селото имало и дервиш, но в момента и той припечелвал в Италия. През август 2010 направо ми се доплака, когато отидох да видя дервишкото тюрбе в Рестелица. Беше напълно порутено. Стъклата на прозорците са изпочупени и от дупките по стените на храма са плъзнали лишеи и мухъл. Рестелица се модернизира. В центъра до единствената джамия е построен нов търговски център на три ката. В магазин “SRNA 1979” се продават всякакви стоки – плодове, зеленчуци, храни включително горански дрехи шир потреба – “терлик” за 10 евро, панталони, кошула, “мантия” за 50 евро. Сядам в кафенето до джамията и разпитвам за роднините на Р. “Славата ни е, че сме много богати. Ние сме работни люде со зной (пот, бел. авт.), майстори, екстра майстори”, обяснява Берсим, златар от Сува река, който е приятел на Ремзо. Водят ме при Ибро и Садик Кука – чичовците на Ремзиян в голяма семейна кооперация, малко по-късно идва и братовчед му Мунезер. Сядаме във вътрешния двор, който прилича на патио, от всички страни са се надвесили облицованите с луксозни плочки стени, комбинацията с високите дувари създава впечатлението, че сме в крепост. Садик е работил в Белград във фабрика за работни дрехи, в момента е пенсионер. В момента доходите му са мизерни, през 1992 по времето на Югославия вземал 600 марки пенсия, после - 150 марки от Сърбия. Имал апартамент в Белград, но го заменил за жилище в Прищина. “После стана урда и нищо не остана”, жалва се той (“урда” е бъркан млечен продукт в Гора, Албания и Македония между извара и катък – бел. авт.) Садик разказва, че в Рестелица празнуват Джурджевден като Летен ден, а не като сърбите. Празникът е свързан с овчарството, който преди е бил традиционен поминък за нашенци. Сега има малко животновъдство, “ситна стока”, общо 2 хил. овце за цялото село, а едно време имало 10 хил. Младите люде са отишли на печалба. Половината село живее в Италия. Братовчедът на Ремзо Мунезер Кука е бивш учител по математика, бил е активист на Партията на демократично действие. Обяснява, че в Италия има много горани от Рестелица, най-вече в градвете Сиена, Болцано и Верона. Работят като майстори строители. Сега заради кризата се препитават по фабрики, а също и като шофьори. Той живее със семейството си в Сиена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар