неделя, 13 ноември 2016 г.

АЛБАНИЯ

ПОТОМЦИ НА БЪЛГАРИ “Шо ке ми стайет на софра? Лйеп ръзан, урда гим йе най-благо йаденйе” (Хамид Ислями, “Юсуф и Джемила”) Село Борйе е високо в планината, то е пълно с живот, по улиците играят много деца, които живеят целогодишно в планината. Местното училище е до 8 клас, на един час път пеша в съседното село Шищейец има гимназия. През зимата родителите сами транспортират децата до гимназията. Леля Джеватица, сестрата на Назиф, ни посрещна в стария си каменен дом на два ката, покрит с тикли като всички останали къщи по тукашните села. “Смаличела си се”, сграбчи я в огромната си прегръдка едрият Назиф. И тук гораните се поздравяват със “Селям!”. “А ке къснете нещо?”, пита сестрата на бай Назиф и реди масата. “Къснем” не значи да ядем, а да “похапнем маличко, да залъжем глада. Албанците нямат такова нещо”, кандардисва ме моят гид. След дългото пътуване се подкрепяме с “урда”. “Горанският говор има запазени много архаични форми отпреди векове. Няма разлика със северните македонски диалекти. Песните от Родопите и Македония нямат разлика. Ако България приема македонците за потомци на българите, значи ние сме българи”, обяснява Назиф Докле. Преди 5 години той дошъл за първи път в България. Първите дни в София се затруднявал да разбира български, но постепенно ухото му привикнало към различното ударение. В нашенския ударението винаги пада на третата сричка отзад напред. На нашенски се казва “Джýрджевден, ударението пада върху “у”. При думите с две срички ударението е на първата сричка отзад напред, например в думата “греда” ударението е върху “е”, а в българския върху “а”. Ходил и в Родопите - Широка лъка и Смолян, и там нямал никакви трудности да се разбира с помаците, българите мохамедани. “Разбира се всичко, все едно съм си в моето село Борйе... Нашенци говорят тамам македонски, но на диалекта, а не на литературния език”. В Гора е имало юруци, арумъни, има силно влашко влияние върху патронимите и лексиката – юнац, юнче, люпань, влаиница, вланисат, шунда. Има песни: “Сънце зайде зад планине, я легна меджу две влаини”. В нашенския има арумънски думи като: шкуд, чучур, урда, шкуртуль (луда крава), струля (овца с остра козина). В Гора има и юрушки гробища, споменавани в различни документи. ПОТОМЦИ НА БОГОМИЛИ Акад. Йордан Иванов в своя монументален труд “Българите в Македония” описва местата, където живеят торбешите, смятани от него за потомци на богомилите: “Помаците, които сами се наричат турци, у околното население са познати с разни имена като “помаци” в Родопите, “дилсъзи” (т.е. безезични, които не знаят турски) в Тиквеш, “торбеши” в Дебърско, Кичевско, Скопско и пр. Най-старинно е названието “торбеши”. То е от предтурското време и е наследено от “торбешите” богомили, които най-лесно са приели мохамеданството, както например и в Босна. Богомилите имали обичай да носят на рамото си по една торбичка за просия; в нея носили и евангелието. Православните българи затова ги наричали на подсмив – торбеши, а гърците също така – фунданти (торба). Народът в Македония обяснява по своему името “торбеши”. В Скопско чух следното народно етимоложко обяснение: “Торбешите за една торба урда се потурчили. Така е дошла работата, на зортъ се нашли”. Албанските богомили в северна Албания приели привидно мохамеданството, като запазили някои свои стари обреди. Други от тях приели католичество и сега носят името “фунда” (торбеши).” Назиф Докле смята, че потеклото на гораните идва от някогашна югозападна България, където сега се намира Македония. С него обикаляхме района на село Шиштейец, за да търсим богомилски паметници и “кавурски гробища”. Местните хора разказват, че най-старият гроб е Лютовият, “може да е на 300 години”. Той е извън селото, дълъг към 2,20 метра, “Много голям е бил този човек”. Започва спор къде точно се намират гробищата от християнско време. “Кавурските гробища” са в ниското, а по-старите хора помнят, че има “старо клисе, църква”. Във всички села в Кукъска Гора има т. нар. “кавурски гробища” (кавурски, гяурски, християнски – бел. авт.), тук е имало църкви някога, обяснява Назиф Докле. Той смята, че в старите “кавурски гробища” има остатъци от богомилски надгробни плочи, розети, като в Босна и Херцеговина, които се наричат “стечки” на босански език. “На нашите гробища има “стечки”, а на арнаутските – няма. Навярно това е от богомилството”, обяснява бай Назиф, докато разглеждаме високи каменни надгробни плочи с розети. Но тези надгробни паметници са твърде различни от “стечките” – надгробните богомилски плочи, пръснати из цяла Босна и Херцеговина. Освен това те видимо са на не повече от 1 – 2 века. Извън селото отиваме да обядваме “на теферич” край една чешма, до черен път, който за 2 часа пеша води до село Рестелица. Сърбите го минирали по време на войната в Косово през 1999, но сега е разчистен и се използва от местните хора, които ходят да работят в Косово. Виждат се върховете на планината Калабак, наблизо минава стар пазарлия път, който води до Тетово. Шищейец, най-голямото горанско село в Кукъска Гора с 1700 души население и 190 къщи, има и гимназия. В центъра му се виждат стари, занемарени хамбари с разпадаща се мазилка и обрулени от планинските ветрове петолъчки, сърп и чук и ретро надписи “марксизъм-ленинизъм”, “социализъм”, “Енвер Ходжа”. В селото няма джамия, тъй като по време на “културната революция” джамията от 19 век била разрушена. През 2005 местните хора започват да събират пари, за да построят джамия. В следобедния пек е толкова тихо, че се чува тропотът на магаре, натоварено с прясно окосена трева, колелата на каручка. В кръчмата се чува бръмченето на мухите, местните хора са ни наобиколили и разпитват бай Назиф за потеклото на нашенци. Попиват всяка негова дума: “Приличаме повече на българи, отколкото на македонци. Разбираме след македонския много и български”, казва мъж на средна възраст. “Македония е България”, намесва се по-възрастен мъж. Към Назиф Докле валят въпроси от всички страни за произхода на тукашните хора, кога е приет ислямът. Според него ислямът в Гора идва късно. През 1811 е построена джамията в село Борйе. Цитира изследователя Ястребов, че джамията в село Шищейец е построена 30 години преди посещението му през 1873. Разказва, че в село Оргоста са намерени фрески, фрагменти от стенопис в местността “Църтков” през 1984, когато местните хора започват да строят училище. В селата има славянска топонимия, старите хора помнят старите “кавурски гробища” в местности като Клисе, Кръсто, Подкръст. През 1355 селището е било подарено на хилендарския манастир Атон, през 1455 имало 12 къщи, през 1571 – 60 къщи. Верските пластове тук са езически и християнски. През 1996 е намерена “маничкова икона” от бронз със светец и козел с ореол, която Назиф Докле смята за доказателство за богомилско потекло. “Ние вярваме, че шейтан и джавол излиза като яре. Богомилите са дуалисти – вярват в доброто и злото. Тази икона е доказателство за нашето богомилско потекло.” Впрочем Харун Хасани, нашенец от Призренска Гора, един от най-известните горански интелектуалци, който живее в Белград, пише, че в селата в Кукъска Гора е имало останки на църкви в Борйе, Запод, Шищейец и Кошарища. В кафенето на село Шищейец Назиф обръща внимание на присъстващите, че те още пазят и знаят старите си славянски фамилии, т. нар. “кавурски фамилии”. В село Борйе се помнят и употребяват следните патроними – Киревци, Калевци, Шантировци, Цековци. В Шищейец се употребяват Живковци, Маркочовци, Тучевци, Куманичевци, Количевци, Балинци (Белинци), Глачевци, Прецановци, Дочовци, Мицевци, Дайчевци. Гораните и тук празнуват Джурджевден, Кръстовден, Митровден, летници, Илинден, Султан невруз, Бабе, Антанас, Благоец. Назиф Докле смята, че богомилите са по-близки до исляма, отколкото до православието и именно затова приемат исляма без насилие. Не е имало истории за насилствено приемане на исляма в Албания. “Кавурските” къщи са облагани с големи данъци и приемането на исляма е вероятно за облекчаване на данъчното бреме. По време на султан Селим І през 1520 Синан паша прави военен поход за ислямизиране. В Гора ислямизацията е от ХVІ до ХІХ век и не е свързана с насилия над местното население. На Балканите само богомилите са приели исляма без насилие, защото богомилството прилича на исляма, обяснява Назиф Докле. “В исляма няма икони, храмовете са прости, служат само за молитва. Богомилите се молят на Бога, а православните – на Богородица. И мюсюлманите се молят само на Бога. Богомилите са прогонени, прокълнати от православната църква. В исляма те виждат нещо по-хубаво от православната църква. Молитвите на богомилите и мюсюлманите са сходни, йерархията им е еднаква. Богомилите са против йерархията, имали са “дед”, а при мюсюлманите има само ходжа. Богомилите не харесват украсата на расото при свещеници и архиепископи, ходжата също няма никаква украса. Богомилите са били против кръщението с вода. При нас се казва: “Поп като няма работа, кръщава.” В село Млике, Косово, казват “Попът, като нямал работа, кръстил яреца”. Богомилите повече са към исляма, отколкото към православието.” В нашенските села има дуализъм и това е видно при жените, които вярват в демони, борят се срещу магии. “Ние в Гора не сме нито мюсюлмани, нито немюсюлмани. Нашите жени нямат нищо от мюсюлманството, само името им е мюсюлманки. Жените се борят със Сотона, с шейтан, гяволи, таквити. Сотона е най-лошото от лошото. Сотоната е опасен за трудни жени и деца, той е голямо зло. Като легне трудна жена, трябва да остави един мъжки пояс под постелята, да я пази срещу Сотона, или да се сложат ножици или голям нож. Вярва се, че Сотоната се страхува от тези работи. Шейтанът не е толкова лош. Той е като яре, което играе. Имаме джин, вампир, перие – през нощта те обладава и те носи на някое страшно място, нещо като сомнамбул.” Според Назиф торбешите са били богомили, еретици. “Като се почне от Охридско, долината на Дрин, до Шар планина, по всички високи места са се скрили богомили, далеч от центровете, скрити в планините. Преспа е бил най-големия богомилски център. Тук има църкви навсякъде. Богомилите са били прогонени от православната църква и не са могли официално да проповядват, а са го вършили скришно.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар