ЗАПОЧВАМ ДА РАЗКАЗВАМ ЗА АЛБАНСКИТЕ СЕЛА.
ИМАХ ГИД ДА МИ БЪДЕ НАЗИФ ДОКЛЕ, ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН УМ. ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ПОЧИНА, НО ОСТАВИ КНИГИТЕ СИ.
КУКЪСКА ГОРА, АЛБАНИЯ
“- Га.
- Що гачиш?!
- Пченица.
- Ти опрело.
- Кому?!
- Тебе.
- Тебе, тебе.
- Га.
- Ке че идеш?!
- На оране.
- Защо?!
- Да онесем ручек.
- Кому?!
- Бабету.
- От мос, под пос, тутала вала.”
(Песен от село Борйе, Назиф Докле, “Севни, бре ашик, севни бре душо...”, Tiranë, 2004)
В Кукъска Гора, Албания, има девет села, в които живеят 7500 горани, нашeнци: Борйе, Шищейец (Шищавец на албански), Орешек (Орешк на албански), Църнелево (Църнелев на албански), Оргоста (Оргьост на албански), Кошарища (Кошарищ на албански), Пакища (Пакищ на албански), Запод, Очикле (Очикъл на албански). В тези девет села в Албания живее компактно помохамеданчено население от български произход, което и днес говори български диалект според изследователя Назиф Докле, автор на “Горански (нашински) – албански речник”, отпечатан през 2007 от Академично издателство “Проф. Марин Дринов”.
Горани живеят и в градовете Кукъс (около 500 къщи), Тирана, Люшня, Драч, Фиер, в полето на Западна Албания. В цяла Албания има над 15 000 горани. В Кукъска Гора е имало още 10 нашенски села, но жителите им са се преселили през 17 век. Тези села са Льойме, (Ломна на нашенски), Нимч (Нимча на нашенски), Брекйе (Брекине на нашенски), Топоян (Тополяне на нашенски), Джеферай (Джафере на нашенски), Стреже (Стрежево на нашенски), Новосей (Ново село на нашенски), Коловоз, Турей (Туре на нашенски). В тези села са останали нашенски топоними – льофкан (альофкамен); река, речица, Боровян, Тополян (Тополяне), Джафрокам (Джеферов камень, меко “нь”). В албанския език има около 100 – 200 нашенски думи, като стан, бачило, бачица, забер (горичка), окол, разбой и др.
През лятото на 2006 пресякох границата между Косово и Албания по маршрута Призрен – Жур – Кукъс. В Призрен има маршрутки, които стигат до Кукъс за час и половина през граничния пункт Морина, по планинския път край Върбничко езеро. Пътят от Призрен до Кукъс е с хубав асфалт, извива се по нагорнището и плавно се спуска, а отстрани спокойно тече река Бели Дрим.
В Кукъс вече ме чакаше моят гид Назиф Докле, 63-годишен изследовател, шеф на музея в Кукъс, преподавател по албански език и литература, художник, график, резбар, нашенец от Борйе.
Пренощувах в хотел “Америка” в Кукъс, който има всички удобства за пътешественика, включително и интернет. Отгоре му е курдисана дори Статуята на свободата. Тази мода идва от Прищина, където след 1999 в чест на американските си освободители албанците сложиха огромен портрет на бившия американски президент на калкан на главния булевард, който кръстиха “Клинтън”, появи се и луксозно кафене “Хилъри”. На входа на Прищина изникна луксозен хотел “Виктория”, на който отдалеч се вижда статуята символ на Америка. Впрочем и хотел “Амбасадор” в Скопие не пада по-долу, но собственикът му не копира сляпо любовта към “Големия брат”, все пак сложи братята Кирил и Методий до Статуята на свободата…
ИМАХ ГИД ДА МИ БЪДЕ НАЗИФ ДОКЛЕ, ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН УМ. ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ПОЧИНА, НО ОСТАВИ КНИГИТЕ СИ.
КУКЪСКА ГОРА, АЛБАНИЯ
“- Га.
- Що гачиш?!
- Пченица.
- Ти опрело.
- Кому?!
- Тебе.
- Тебе, тебе.
- Га.
- Ке че идеш?!
- На оране.
- Защо?!
- Да онесем ручек.
- Кому?!
- Бабету.
- От мос, под пос, тутала вала.”
(Песен от село Борйе, Назиф Докле, “Севни, бре ашик, севни бре душо...”, Tiranë, 2004)
В Кукъска Гора, Албания, има девет села, в които живеят 7500 горани, нашeнци: Борйе, Шищейец (Шищавец на албански), Орешек (Орешк на албански), Църнелево (Църнелев на албански), Оргоста (Оргьост на албански), Кошарища (Кошарищ на албански), Пакища (Пакищ на албански), Запод, Очикле (Очикъл на албански). В тези девет села в Албания живее компактно помохамеданчено население от български произход, което и днес говори български диалект според изследователя Назиф Докле, автор на “Горански (нашински) – албански речник”, отпечатан през 2007 от Академично издателство “Проф. Марин Дринов”.
Горани живеят и в градовете Кукъс (около 500 къщи), Тирана, Люшня, Драч, Фиер, в полето на Западна Албания. В цяла Албания има над 15 000 горани. В Кукъска Гора е имало още 10 нашенски села, но жителите им са се преселили през 17 век. Тези села са Льойме, (Ломна на нашенски), Нимч (Нимча на нашенски), Брекйе (Брекине на нашенски), Топоян (Тополяне на нашенски), Джеферай (Джафере на нашенски), Стреже (Стрежево на нашенски), Новосей (Ново село на нашенски), Коловоз, Турей (Туре на нашенски). В тези села са останали нашенски топоними – льофкан (альофкамен); река, речица, Боровян, Тополян (Тополяне), Джафрокам (Джеферов камень, меко “нь”). В албанския език има около 100 – 200 нашенски думи, като стан, бачило, бачица, забер (горичка), окол, разбой и др.
През лятото на 2006 пресякох границата между Косово и Албания по маршрута Призрен – Жур – Кукъс. В Призрен има маршрутки, които стигат до Кукъс за час и половина през граничния пункт Морина, по планинския път край Върбничко езеро. Пътят от Призрен до Кукъс е с хубав асфалт, извива се по нагорнището и плавно се спуска, а отстрани спокойно тече река Бели Дрим.
В Кукъс вече ме чакаше моят гид Назиф Докле, 63-годишен изследовател, шеф на музея в Кукъс, преподавател по албански език и литература, художник, график, резбар, нашенец от Борйе.
Пренощувах в хотел “Америка” в Кукъс, който има всички удобства за пътешественика, включително и интернет. Отгоре му е курдисана дори Статуята на свободата. Тази мода идва от Прищина, където след 1999 в чест на американските си освободители албанците сложиха огромен портрет на бившия американски президент на калкан на главния булевард, който кръстиха “Клинтън”, появи се и луксозно кафене “Хилъри”. На входа на Прищина изникна луксозен хотел “Виктория”, на който отдалеч се вижда статуята символ на Америка. Впрочем и хотел “Амбасадор” в Скопие не пада по-долу, но собственикът му не копира сляпо любовта към “Големия брат”, все пак сложи братята Кирил и Методий до Статуята на свободата…
Няма коментари:
Публикуване на коментар