четвъртък, 10 ноември 2016 г.

Исмаил Бойда

ИСМАИЛ БОЙДА: ИСКАМЕ ДА БЪДЕМ СПОМЕНАТИ В СТАТУТА НА КОСОВО Исмаил Бойда е председател на Съюза на македонците с ислямска религия, неправителствена организация със седалище в Скопие. Според него гораните са македонци мюсюлмани, “прави македонци” са и помаците в България, те са като гораните по език, вяра, носия. Бай Исмаил отраз ме нарече “права македонка”, като подчерта, че “в България българите са малцинство, защото има много турци, роми и над 800 000... македонци”?! Неговият братовчед се смята за етнически българин. Исмаил Бойда е роден в село Брод (1000 къщи, 4 хил. души), Призренска Гора, в момента е пенсионер, живее в Скопие от 1964, машинен инженер по професия, в Брод си е построил къща в долния край, край футболното игрище. Бай Исмаил твърди, че всички нашенци в село Брод имат македонско гражданство. Които нямат, са подали молби. В Скопие има около 400 къщи на нашенци, 95 % от тях имат къщи и в село Брод, в Призрен също има към 400 къщи на броджани. В началото на 2006 Исмаил Бойда организира международна конференция в Скопие за македонците мюсюлмани. Издигнати са искания за образование на македонски или горански в Косово, за провъзгласяването на Гора за еврорегион. 13 000 горани са получили македонско гражданство през изминалите години, по данни на македонските медии. Бай Исмаил помага на много хора от родното си село да се устроят в Македония. На 10 май 2008 в къщата си в село Брод той отвори канцелария на македонската горанска общност. Камил Елези, председател на македонската горанска общност, заяви на откриването, че основната цел на общността е защита на македонската етническа, верска, езикова, културна и историческа идентичност. На откриването на офиса в Брод има представители на македонското външно министерство, правителството и президентството. Как виждате решаване на проблема с образователната система за гораните в Косово? През последните 12 години в Гора се създаде голям проблем с образованието, има необразовани люде на бошняшки, сръбски, а защо не и на албански. Нямаме деца със средно образование. Косово е признато като държава и щом живееш на тази територия, трябва да знаеш езика на държавата, който е албански език, най-малкото да го научиш факултативно. В училищата няма деца. Политиката трябва да е за гражданите, които живеят тук, в Косово. Ако се смени политиката и управлява Хашим Тачи или Рамуш Харадинай, да не би да са се сменили хората, те са тук, в Косово. Тук 130 учители получават заплата от Белград, за да може Сърбия да задържи положението и да се спазари да получи още една община. Сърбите не се интересуват изобщо от Гора. В Брод имаме образование на босански и на сръбски. Учителите, които преподават на босански, вземат заплата от косовските институции за признаване на косовската учебна програма. Образованието на сръбски не признава косовската учебна програма. Но на какви книги се преподава на босански, кого лъжат? Има време да дискутираме за българския и македонския език, кое е по-старо - кокошката или яйцето. Сега имаме абсурд, образование на език, различен от майчиния. Майка ми не знаеше сръбски, не знаеше нито една бошняшка песен. Казват, че сме бошняци, защото сме мюсюлмани. В Босна има не само мюсюлмани, има сърби православни, католици, италианци, словенци, те са босанци. Тук хората не може да различат религия от нация. Как виждате мястото на гораните в Косово? Питаме се какво ще стане с гораните, къде са те, ако Сърбия признае Косово. Ние трябва да искаме да ни приемат македонците в Косово като категория, не да се борим каква ще бъде държавната политика в Косово. Искаме да бъдем споменати в статута на Косово като част от тази държава и да дадем своя принос политически, културно. Проблемът в Гора не са само учителите. Да вземем Кемал Лика от село Брод. На него му е добре да взема 1000 евро от Белград. Дойде в Македония, получи гражданство, социална и здравна защита, макар че нямаше нито един ден като бежанец. Но питате ли брат му колко трудно живее. Той работеше в Електростопанство Косово в Сърбия и сега няма пенсия, а е на 68 години, взема 45 евро пенсия. В Гора хората имат по няколко паспорта – косовски, сръбски, македонски, всички искат и български паспорт. Няма свобода на пътуванията. В Гора няма икономика, стопанство, няма препитание. Свободата на движението зависи от паспорта. Ако отворим тези територии и границите паднат, ще видим как тук няма да има сърби, македонци, българи... Ние сме малко. Хората тук нямат друг начин да пътуват. Гражданин, който има пет паспорта за мен е престъпник. Той няма да покаже всичките си пет паспорта на българската граница. Там той ще извади българския паспорт, а в Сърбия ще извади сръбския паспорт. Зад тази хорска мимикрия се крие приспособяване... При нас в разговорите съществува “нашенци” и “вашенци”... Държавата означава не само права, а и задължения. Не може да казваш: “Аз съм македонец, ама и не съм македонец”, или “Аз съм българин, ама и не съм българин”... На тези територии нас не ни спояват разликите, те ни разделят. Ние още не разбираме демокрацията като свобода на словото... В Косово албанските националисти проумяха, че не е голямо щастие да създадеш държава, а е важно да се организира нормален живот на гражданите. Международната общност взе националния суверенитет на албанците в Косово, а те не си дават сметка за това. Те сега са косовари, а не албанци, имат свое косовско знаме, химн, орелът не стои на държавните институции. И това лято се строят доста къщи в Гора. В Драгаш заработи текстилната фабрика. Каква е икономическата ситуация в Гора? В Брод няма фабрики, тук специфично е, че хората са „на печалба”, на гурбет. След септември всички тези, които сега виждате тук в селото, живеят в чужбина. Философията в Брод е, че, ако си в Брод, а нямаш къща тук, значи не си от Брод. Затова се строят къщи. Аз живея в Скопие, в Брод идват само да преживея горещините. 70 % от хората тук са в Европа. Тези, които строят къщи, работят в Западна Европа. През 2011 година в Македония предстои преброяване. Как ще се декларират гораните, които живеят в Македония, и торбешите? Има процес на турцизация и албанизация на торбешите. Какво се очаква? Ние на преброяването нямаме спойка между нация и религия – македонец мюсюлманин. Свобода на преброяването е по националност да се декларирам македонец, българин, турчин, верска принадлежност – ислям, език, който говори, чужд език, който владее. Неосъзнати хора се опитват да създадат термин торбеши. Фундаментът на нацията е култура, език, религия, обичаи. Религията е най-малко важна от другите елементи. Изразът торбеши е подигравателен, все едно да срещнеш албанец и да го наречеш “шиптар”. Между себе си абанците се наричат шиптари, но ако ти ги наречеш шиптари, го приемат за подигравка. Опитът на Фият Цаноски (лидер на ПЕИ и депутат в македонския парламент) и група хора да формират нова нация ще пропадне. Няма аргументи за това, че ние съществуваме като торбеши. Това е опит на националистическа политика, чини ми се, че това използват албанците от Западна Македония, защото знаят, че от македонец трудно става албанец, но от торбеш – най-лесно с паролата „Бъди всичко друго, само не македонец” ще се създаде нова нация – торбеши. Самата дума означава четвърти-пети, то е във времето на ислямизацията в Османската империя. Сега дават друго тълкуване, че торбешите били богомили. Богомилите са най-близки до исляма, но не са мюсюлмани, а християни. Какво е мястото на торбешите и гораните в Македония? Слязох от Гора в Македония през 1954 г. и тогава говорех ни скопски, ни македонски. Тук, в село Брод, този език беше познат като нашенски. Нашенски има в Гора, в България и Гърция. Когато питаш местните хора на кой език говорят, те казват “на нашенски”. През 1960 г. тръгнах на училище в Скопие и тогава се запознах с език, който майка ми не говореше. Питах се какъв съм. Питах се кой ми е майчиният език, коя е майка ми, да не съм осиновен. В село Брод, Косово, образованието беше административно на сръбски език. Този сръбски език ми донесе голяма заблуда. Първата ми среща в Скопие ми създаде лоша спомен... ние викаме на православните “каури”, а в исляма “каурин” означава безбожник, независимо от коя религия е, човек, който не вярва в нищо. През 90-те години, когато се разпадна комунизмът, наричахме “каурин” някой, който е комунист... А комунистите имаха своя идеология. Хората като мен с партийна книжка вярвахме в партийна идеология, системата работеше 50 години, не може да я отречем. Всякога във всички системи една група люде живеят добре, други – лошо. И Господ, и Аллах, и Буда ти дава разум, сили и те упътва в път, по който да се бориш за своята иднина. В тези идеологии се сложиха темелите на национализма, основан на междуверска омраза... Вие излязохте с изявление пред македонската преса, че торбешите са македонци с ислямска религия. Как ще коментирате турцизацията. Нашето движение на македонски мюсюлмани не е от днес, ние сме от 1971 г. През 1979 в село Ростуша създадохме културно-научна общност на македонците мюсюлмани, през 1982 – републиканска общност на културно-научните манифестации, а през 1997 –1998 Съюз на македонците с ислямска религия. През цялото това време съм живял и в Скопие, и в Брод. В системата до 1990 нямах проблем с държавата, имах проблем с нашите, които не са дорасли, хора, които не знаят какво означава македонец мюсюлманин. През 50-те години 2/3 от село Брод мигрира в Турция и остави къщите. В Македония се боря да бъде признато, че македонците мюсюлмани бяха принудени да заминат за Турция. Питам кой поиска тези хора да се подпишат, че се отказват от македонското гражданство? Имаше ли някой право да ги гони? Политиката беше на основата на предимство на християнството. Центърът на изселване беше Скопие, а посолството беше в Белград. Защо изселването се организираше от консулството в Скопие? Лесно беше да се научат някои думи на турски и хората да мигрират в Турция. Много чудни работи станаха на нашите територии по онова време. Има публикации за ухабити в някои джами в Македония. Как ще ги коментирате? Това е свързано със завземане на позиция и конкуренция за пари. В ислямската общност се наливат много пари и няма контрол. Всяка държава трябва да упражнява контрол, ако иска да има здрава идентичност. В Македония имаме 30 % мюсюлмани и трябва да приемем факта, че има Македонска ислямска общност, както признаваме и Македонска православна църква. Имаме две църкви в Македония – на архиепископ Стефан и на архиепископ Йован Вранишковски (светско име Зоран Вранишковски – бел. ред.). В Македония имаме Ислямска общност на Сюлейман Реджепи и на група младежи, които претендират за парите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар