БОЖИЧ

СИНАН ПАША ТОПОЛСКИ Бай Назиф вижда богомилска следа в легендата за Синан Паша, който изгорил и изхвърлил в Дунава костите на Св. Сава. Синан паша Тополски е смятан за нашенец. Той има символичен гроб в Тополяне, който се почита със странни ритуали – нито църковни, нито мюсюлмански. “През 1590 Синан паша в Белград разкопал гроба на Св. Сава и хвърлил костите му в Дунав. Може и да не е така, но цялата тази работа с костите на мъртвеца е много лоша. Св. Сава Сръбски е проклел горани, торбеши и бабуни на събора на Сръбската църква през 1222 г. Според сръбска хипотеза това е станало още по времето на Стефан Неманя. Така че този инат на Синан Паша – нашенец, богомил, може да се тълкува като акт на отмъщение на нашенци – да го извадят от гробищата, да го запалят и изхвърлят.” “Все е халал, Курто будала, сал летуене не халал” (горанска песен от Албания) И до ден-днешен нашенци празнуват Божич, както наричат православната Коледа. Варят “пачунке” (пача), замесват “коломбач” – пресен царевичен хляб, който на другия ден не може да се яде. По време на Османската империя нашенци в Кукъска Гора са били добри оръжейници, тюфекчии, железари, ковачи. През 1685 гораните са споменавани като майстори ковачи на сабя Дамаскиня. Споменават се по-късно и като майстори пушкари (в Призрен). В народната памет има много имена за барут. Тук е произвеждан барут от филизите на “леска”, лешниково дърво. В село Борйе има патроним Барутовци и Топивце, свързан с препитанието на стари майстори. Навлизането на индустрията води до отмирането на този вид занаяти. Нашенци се ориентират към сладкарството, стават бозаджии, халваджии, сладкари. Започват да ходят на гурбет в съседни земи. Нашенци от Пакиша, Очикле, Запод, Кошарище ходят на гурбет предимно в България, в тези нашенски села и досега се говори за град Сливен. Боряните и орешаните работят главно в Босна и Херцеговина, в Сърбия, а жителите на Шищейец – в Гърция и Турция. В албанска Гора се казва не гурбет, а “пут”, а гурбетчията е “путник”. Когато мъжът не се завърне 2 –3 лета, се казва “летуене”. В по-ново време нашенци в Албания са загърбили занаятите и залагат на доброто образование. В Кукъс има доста нашенци, които са добри инженери, учители, актьори, художници, музиканти, както и спортисти – футболисти, пехливани. Офицерите нашенци масово са уволнени от албанската армия. “Нашенец и со рогови да е, нема шанса”, коментират мъжете. Навремето нашенци са се женили само помежду си, но сега има и смесени бракове с албанци. Едно време казвали “люманище” и не искали да се смесват с арнаутите, а те на свой ред не искали да се женят за “торбеши”. “Кеф ми е да взема горанка за жена, но няма пречка да вземем и люмка. Старите хора искат да се вземе нашенка, де...”, обяснява философията на брака мъж на средна възраст. Годежът тук се нарича “свършеница”, той се прави по стари правила и няма връщане назад. В село Шищейец младите се женят помежду си, макар че повечето работят в чужбина, като се върнат юли – август при родителите си по родните села, се бендисват (харесват – бел. авт.). Почти 700 души от селото – млади и стари, работят в Англия. В Шищейец няма корзо. Сватбите са традиционни, със свирли и тупани, траят по 5 дни, истински спектакъл и радост за цялото село. На семейството на момичето се плаща мито, обикновено към 2000 евро. Невястата носи традиционно ръчно ушита носия (халище), шари се с къна, боядисват лицето й, украсяват го с брокат, на главата си носи малък фес със златни дукати, предавани от поколение на поколение. Повелята е булката да бъде на кон. Морач е млад нашенец от Шищейец, който работи в Лондон, в строителството. Оженил се за нашенка, защото баща му казал, че ако се ожени за англичанка, по-добре да не му се мярка пред очите. През лятото на 2005 Морач се върнал в родното си село и направил голяма сватба с момиче от селото. Морач и негови приятели са направили уеб-сайт на село Шищейец... Морач веднага позна по говора ми, че съм от България, защото в Англия нашенци дружат с българи, с които общуват лесно заради липсата на езикова бариера. Името на Морач значи вечнозелена билка, която расте из планините на нашенци в Албания и която трае много месеци.