Гора през 2010

Душа Слезоф Азраил (Мелиек Азраил безполов дух, който взема душата – бел. ред.) Душа Гори да земе Га тражиф меджу камене (сърце твърдо меджу борой) Потоци пресушиф ноча Деня се вратиф на небо Со Джурджовден накитен Душа Гори ги га желие горани (Hamid Isljami, “POČIVALJIŠTE”, USTANOVA ZA KULTURU MLADIH «OMLADINSKI CENTAR»,VALJEVO, 1990) На територията на Косово нашенци живеят в следните райони – Призренска Гора, Сириничка Жупа, Средска. Областта Гора е планинска котловина, разположена на юг от Призрен, на границата между Косово, Албания и Македония, между планините Враца, Кораб, Коритник и Шар. Горанските селища в Косово са: Драгаш, Бачка, Брод, Диканце, Глобочица, Крушево, Кукаляне, Лещане, Любовище, Млике, Орчуша, Доня Радеша, Горна Радеша, Рестелица, Дони Кръстец, Горни Кръстец, Зли поток, Вранище, Доня Рапча, Горна Рапча. Гостувам на Мейрима Ибрахим в долната махала на Драгаш, населена с горани. Драгаш вече е горанско-албански град, половина на половина, албанците живеят в горната махала. Моята хазайка прави всичко възможно да се чувствам добре, тя помага за контактите ми с гораните. Домът й пълен с джунджурии и пищни декорации в ориенталски стил. Живея на горния кат в просторна стая с огромна спалня с кувертюра в бонбонено розово, украсена с десетки възглавници в бяло и розово с бродерии, по тоалетката има миниатюрни трогателни фигурки, плетени на една кука - типичен интериор на горанска къща. От година и половина религията присъства в ежедневието на Мейрима и тя всеки ден прави “намаз” (мюсюлманска молитва) вкъщи, чете книги, от които се образова за исляма. По време на Рамазана, който през 2010 г. започва в разгара на лятото през август, тя и съпругът й постят, както болшинството горани в Косово. Мейрима гордо подчертава, че двамата със съпруга са построили къщата сами. Настанила съм се на целия втори етаж, който по всичко изглежда е бил замислен да подслони още едно семейство. Днес къщата пустее, трите деца на Мейрима са мигрирали от Косово, живеят в Белград и като всички останали гурбетчии горани идват в Гора веднъж годишно по време на лятната отпуска или на 6 май, когато е Джурджевден. Безработицата сред гораните в Косово е смазваща, работа има само в общината в Драгаш и в сръбската община в село Вранища, както и за малък брой лекари и учители. Нашенци ходят „на печалба”, на гурбет, за да оцелеят икономически. Преди са ходили главно в по-развитите републики на бивша Югославия, сега – в Западна Европа. Днес много от тях живеят в Белград, Германия, Австрия, Швейцария, Италия. Малцина са останали в Гора, като например съпругът на Мейрима, който работи като надничар по строежи в съседните села. В двора на къщата на Мейрима се носи сладникавият аромат на храста “господска рука”, пълно е с красиви цветя. Градината, в която са засадени зеленчуци и овощни дръвчета, “дудинке” (черница), къпини, билки “нане” (мента, джоджен) и босилек, играе важна роля за оцеляването на семейството. В обора има теле, което ще даде месо за зимата. Моята хазайка Мейрима е на 51 години и е доволна, че е намерила препитание в белязаната с безработица област Гора. Тя работи на половин ден в общината като чистачка срещу 180 евро месечно. Преди войната 18 години е работила в местната текстилна фабрика “Драйтекс”, която в момента е собственост на турска фирма. Според Мейрима там се наемат албанци от съседната област Ополйе и много малко горани. Административната система в Гора е двойна – сръбската се издържа от Белград, обхваща всички горански села и е формирана след локалните изборите през 2008 г., има 15 служители. Община Драгаш (41 хил. души население) е финансирана от Прищина, тя е създадена от временната администрация на ООН в Косово чрез сливане на двете някогашни общини Гора и Ополйе. Общината включва селището Драгаш и 35 села, разположени в района на Гора и Ополйе. Около 2/3 от населението са косовски албанци, а 1/ 3 – горани. Драгаш е административен център на двете географски разделени райони Ополйе, населен с албанци, и Гора, населен с горани. В общинския съвет на община Драгаш са представени косовските албанци, горани и бошняци. Общинският съвет на Драгаш, формиран през 2008, включва 21 души – 7 от Демократичната партия на Косово, 5 от Демократичната лига на Косово, 3 от коалиция “Вакат”, 2 от Гражданска инициатива за Гора, а партиите ААК, АКР, ЛДД и СДЕ имат по едно място. По данни на мисията на ОССЕ в Косово в община Драгаш работят 98 служители, от които 34 са горани и бошняци и един е турчин. Полицейската станция в Драгаш е предадена през 2004 на косовската полиция и в момента има началник албанец, със заместник горанин. В полицейската станция работят 76 полицейски служители – 47 косовски албанци и 33 горани, включително 6 полицаи в граничната полицейска станция в Крушево. ЕУЛЕКС подпомага полицията с петима международни служители, които са наблюдатели и съветници. В Драгаш е разположен турски батальон като част от германската многонационална бригада на КейФОР (юг). Гораните и бошняците са представени в общинския съвет от 3 политически структури – коалиция “Вакат” (коалиционен партньор на партията на Хашим Тачи ДПК) и от опозиционни партии – Гражданска инициатива Гора (ГИГ) и Партия на демократичното действие (ПДП). ГИГ и ПДД представляват гораните и са за използване на сръбската учебна програма, ГИГ е подкрепяна от горани, които искат да запазят контактите с Белград. От 25 хил. горани, които живеят в 19 села в Призренска Гора преди войната в Косово, сега са останали не повече от 7 – 8 хил. души, обяснява Нерган Селмани, служител в сръбската община в село Вранища (3500 жители през лятото, 300 души през зимата). Сръбската община е базирана в голяма къща, на първия етаж се извършват административни услуги, във фоайето на втория етаж са изложени красиви горански носии. Горанките в Косово задължително носят традиционна „ношна” (носия), която е маркер за принадлежност към тази етно-културна и езикова общност, забулват се с „башмарама”(название на горанска забрадка – бел. авт.) . Хората страдат най-вече от безработица, обяснява Нерган Селмани. Белград плаща заплатите на чиновниците в локалното самоуправление, здравеопазване, учителите в училищата, които учат по сръбската учебна програма. Пенсиите в Косово са ниски, те също са два вида – минималната косовска е 45 евро, а сръбската – над 100 евро. Социалните помощи също се различават по своя размер в полза на сръбската, която е около 100 – 150 евро. В Драгаш разговарям в кафенето до седалището на ГИГ с нашенци за възможностите за работа в Гора. В текстилната фабрика в Драгаш заплатите са по 150 евро за 8 часа. Вероятно се наемат само жени, питам аз, но тук мъжете, с които пия кафе, подскачат като опарени: “Не, ние не смеем да пускаме жените там”. Икономическото оцеляване в Гора е катастрофално – работни места има само в общината, болницата и училищата, заплатите са около 150 – 170 евро. Алтернативата за работа е таксиметрови услуги, дребна търговия в дюкян или кафене. В село Рапча има ферма за крави, местен горанин сам инвестирал в проекта, но всичко е проблематично, защото няма редовно ток. Бизнесът се държи изключително от албанците. В община Драгаш работят горани от бошняшката струя – Глобочица, Крушево, Рестелица, Брод. Образованието на гораните е по две различни програми – на Белград и на Прищина. Не се знае кое на кое е паралелно, тъжно отбелязват нашенци. Децата им могат да учат на сръбски, босански или албански. След Втората световна война в Гора, която е част от Югославия, се учи на сръбски език. След 1999 г. във всички села в Гора има училища на сръбски, Болшинството горански деца посещават основното училище по сръбска учебна програма в село Млике, днес там учат стотина ученика. В Кукаляне, Любовища, Брод, Рапча, Вранища има училище на сръбски, в Рестелица има 560 ученика в основното училище, където се преподава на сръбски, има клас на албански и на босански. В Драгаш има основно училище по косовската учебна програма с преподаване на албански и босански език. През 2008 – 2009 са регистрирани 6619 ученици във всички паралелки на началното и основното училище. От 2007 на учителите, които не са подписали договори с косовските институции, не им е позволено да имат достъп до сградите на училищата. Безуспешни остават опитите за намиране на компромисно решение на пробема от образователното министерство, комисаря по националните малцинства на ОССЕ, община Драгаш, учители горани. Образованието в училищата в горанските села е заложник на борбата между Прищина и Белград, затова в една и съща училищна сграда има паралелно образование, двама директори, това води до намаляване на учениците. Нерган Селмани обяснява, че след конфликта албанците се опитват да забранят да се учи на сръбски, да въведат образование на босански език. “Ние искаме да остане обучението на сръбски. След завършване на начално и средно училище нашите не могат да учат нито на босански, нито на албански.” Според него безработицата тласка гораните да търсят начин да оцелеят: “Ние сме горанци, народ с ислямско вероизповедание, каквито са били нашите предци. Живеем в тежко време. Албанците се опитват да ни притиснат, за да станем албанци, използвайки натиск чрез здравеопазването, образованието. Бошняците твърдят, че всички ние сме бошняци. “

МЕЖДУ ПРИЩИНА И БЕЛГРАД

Много нашенци в Гора и Жупа са свързани със Сърбия, откъдето получават заплати и пенсии. Около 1500 души в Гора получават пенсии от Белград. Абаз Адеми смята, че Сърбия има двойствена политика в Жупа. Според него нашенци са прогонени от Жупа още по времето на Милошевич, преди войната в Косово. Някои са отишли в сръбски националистически партии за облаги. Онези, които са отишли в опозиционните сръбски партии, са били арестувани. На парламентарните и локални избори на 11 май 2008 г. в Сърбия живеещите в северно Косово горани, както и тези в сръбските анклави на юг, излязоха да гласуват. В Гора част от гораните гласуваха паралелно и тайно. Албанските политици в Прищина си дават сметка за влиянието на Белград. Лирим Грейчевци, политически съветник на премиера Хашим Тачи, обяснява, че някои горани гласуват на 11 май, защото все още са лоялни към Белград. Той си дава сметка, че общността е разделена – някои са лоялни към Белград, други към Прищина. “Ние искаме да си ги върнем, да ги спечелим отново”. Рамуш Харадинай, лидер на Алианс за бъдещето на Косово, в чиято парламентарна група са депутатите Везира Емруш от Гора и Нуман Балич от Витомирица, коментира, че гораните са богатството на страната, цвят с традициите, езика. “Ние сме мнозинство и трябва да сме добре настроени към тези хора. Те се нуждаят от помощ”. Албанските политици са настроени негативно към провеждането на избори на 11 май в Косово, смятайки, че по този начин Белград създава паралелни институции в независимо Косово. Мурсел Халили обясни, че ГИГ участва в косовските институции и смята, че гораните не трябва да гласуват на локалните сръбски избори на 11 май. И все пак на 11 май в Гора имаше от тайно, по-тайно гласуване в Координационния център на КОСМЕТ в село Вранища, както и в някои къщи в горанските села. Абдулах, 41-годишен, от село Брод, обяснява, че гласува за партията на Борис Тадич, но не на местни, а на парламентарни избори. “Свързани сме със Сърбия. Половината население на Гора има връзка с Белград – чрез пенсии, заплати в образованието и др. В Гора се гласува на 11 май, но тайно”, заяви Абдулах, който смята, че гораните са като българските помаци. Някои наблюдатели критикуват организирането на избори от Белград на 11 май и в Косово и агитирането на гораните да гласуват. “Тези избори са основа за пропаганда, за кражба на гласове. Политиците в Белград ще използват гораните в своята предизборна кампания”, коментира Самир Велия, изследовател от офиса в Прищина на Центъра за хуманитарно право на Наташа Кандич. Велия е на 28 години, учи право в Сараево, родителите му са от горанското село Радеша. Според него в Гора няма партия, която да е прогорански ориентирана, партиите са или с просръбска, или с пробошняшка ориентация. “Най-голямата грешка е, че тази малка общност се занимава с голяма политика. Хората в Гора трябва да спазват законите в Косово и да се образоват по косовски образователен план. Учителите, които преподават по сръбски програми от Белград, са подкрепяни от ГИГ. Това влияе негативно на гораните, които живеят в Косово, и засилва предразсъдъците на албанците към гораните, че са сръбска колона. Гораните трябва да учат албански, за да могат да общуват с албанците. В Гора имаше над 50 бомби. Албанците бойкотират дюкяните на гораните в Косово – в Гниляне, Печ, Феризай. Всеки път, когато политиците ни кажат нещо радикално, нашите хора усещат бойкот и засилване на предразсъдъците. Гораните нямат добър неправителствен сектор. Има пара организации, няма сериозни проекти за интеграция. Трябва да се занимаваме с образование, икономически проекти. Живеем в Косово, трябва да спазваме местните закони”, обяснява Самир. Според него в самата Сърбия гораните не живеят безпроблемно. Напомня, че много горански дюкяни са разбити след обявяването на независимо Косово през февруари 2008. “На протестния митинг в Белград, след като Косово обяви независимост, имаше горанин с “шайкач” (сръбска национална шапка). Това е злоупотреба с гораните. Поставя се въпросът как може в Белград горани да кръщават детето си Анастасия, за да може да се интегрира в обществото. Знаете ли, че в Белград гораните крият какви са. Горанинът не слага надпис с името си, а с етническата си принадлежност – горанин, в сградата, където живее.. На табелката на дюкяна си слага чертичка към името си, че е горанин. Ако се вика Самир, става Саша в Сърбия. В автобуса не говори горански, а сръбски. Страхува се.” В Северно Косово след моста на реката Ибар до Лепосавич навсякъде имаше предизборни плакати за сръбските избори за парламент в Белград и за местна власт, които се проведоха на 11 май. В Призренска Гора и в Жупа нямаше предизборни плакати за изборите в Сърбия. Селата в Жупа не гласуваха. Изборите на 11 май не са нужни на хората в Жупа, те са опит за манипулация на Белград според Абаз Адеми, нашенец от село Горно Любине, Жупа. Везира Емруш обаче е на друго мнение. Много нашенци в Гора и Жупа оцеляват икономически, благодарение на връзката си със Сърбия, получават заплати, пенсии, социални помощи от Белград. Тази е причината те да гласуват на изборите на 11 май. В Северно Косово гораните съжителстват безпроблемно със сърбите. Те открито заявиха, че ще гласуват на 11 май. Сладкарница “Скадарлия” е на братята Хафидин Емини - Чарли, и Сали Емини - Зумко, от село Радеша, Гора. Те живеят в Лепосавич от 70-те години. Лоялни са към Сърбия и затова гласуват на изборите на 11 май в Лепосавич. “Ние сме ничии. Албанците ни наричат сърби, а сърбите ни смятат за “шиптари”. А ние сме горани”, обяснява Чарли. С Джингиз от Митровица се видях и след като Косово обяви независимост. Той гласува на изборите на 11 май. “Гораните са изгубени в мъглата. Те няма да получат нищо от Косово, много е трудно, от Сърбия може да имат помощ. Тук, в Северно Косово, няма кой да забрани изборите. И Бан Ки Мун, и Бутрос Гали не могат да ги забранят”, обясни той. След 1999 албанците развиха комплекс на самодостатъчност, демонстрираха нетолерантност към малцинствата и другите общности. Албанските политици на власт или в опозиция се опитват да говорят с езика на толерантността, който очаква да чуе от тях международната общност. Те отричат в момента да се създава “велика Албания”. Управляващите партии се изказват умерено, докато опозиционните са по-радикални и проповядват националистически идеи. Най-радикални са албанските младежи, студентите, привържениците на младежкото движение “Ветевендося” (“Самоопределение”). Те смятат, че Косово не е реално независимо, тъй като е ръководено от международна мисия. Те критикуват и новата конституция на Косово. Глаук Конюфца е един от лидерите на “Ветевендося”. Студент по философия в университета в Прищина, той вярва, че обединението на Косово и Албания е неизбежно. “Това не може да бъде спряно, каквото и да се направи. Това ще бъде изкуствена граница, но културно, езиково ще се върви към обединение... При обединение албанската нация става 7 млн., Сърбия – толкова, Гърция – 10 млн., България – 7 млн. и това е ключът за стабилност на Балканите.” Младежът не е съгласен с новото знаме на Косово, одобрено от парламента в Прищина. В обяснението си той разбива на пух и прах тезата за мултиетничност и ясно заявява, че Косово си е албанско. “За албанското знаме се заклеха и загинаха мои приятели. А сега знамето прилича на турското в Северен Кипър, който има подобен статут на нашия. Моето знаме е албанското. Шестте звезди в новото знаме са символ на 6-те общности в Косово, но аз не съм съгласен с това ние, албанците, да сме някаква звезда. Ние сме 92 % от населението.” В центъра на Прищина, на пешеходната улица “Нане Терезе”, е кафене “Корзо”. Собственикът му Тефик е от село Глобочица, Гора, живее в Прищина от 40 години. Според него преди 15 години в Прищина е имало към 150 горански семейства, но в момента са останали 15 – 20, които се препитават главно като сладкари и кебапчии. Тефик е на доизживяване в косовската столица. Той се шегува, че е на гурбет в Прищина, защото жена му и децата му живеят в Подгорица. Според него образованието в Косово на сръбски и бошняшки е много лошо. Не иска децата му да работят като сладкари. “В магазина има полуфабрикати сладкиши и затова нашият занаят няма бъдеще”, казва Тефик. В Косово нашенци са твърде малко малцинство, което не е в обсега на интересите на “великите сили”, които цели 9 години след войната в Косово се занимаваха да измислях някакъв фокус-мокус, с който да накарат сърби и албанци да живеят в хармония и разбирателство. Негативите на този напълно погрешен подход, или по-скоро на липсата на подход, изпитаха на гърба си и гораните. Мантрата за мултиетничност, което в Косово просто не съществува, беше повтаряна до 17 февруари 2008 г., когато албанците едностранно обявиха независимост. Линиите на етническото разделение вече бяха начертани. В момента сърбите живеят в северната част и в някои анклави в централно Косово и се самоуправляват чрез собствени институции, подкрепяни от Белград. Нашенци живеят в етнически чисти села в Гора и Жупа, които се обезлюдяват все повече и повече. Гораните са обзети от паника, че за тях няма да има повече място в държавата Косово. Ще запазят ли своята идентичност нашенци, или ще се удавят в албанското море – това е въпрос, чийто отговор ще видим в близките години. В тази карта не съществува Косово, а Сърбия.

ПОЛИТИЧЕСКИ СТРУКТУРИ

Мурсел Халили е депутат в парламента в Прищина, съставен след изборите през ноември 2007 г., избран с листата на горанската партия “Гражданска инициатива Гора” (ГИГ). Сега той е в парламентарната група на Независимата либерална партия – сръбски политици, които сътрудничат с косовските албанци. ГИГ участва в косовските институции, но е гледана с подозрение от албанците заради връзките си с Белград. Мурсел Халили не изключва в следващия парламент ГИГ да бъде в друга парламентарна група. “Можем да бъдем и с албанска политическа партия. Ще направим коалиция с всеки, който ще ни помогне.” На 25 април 2008 г. българската министърка по европейските въпроси Гергана Грънчарова се качи в Драгаш и се срещна с депутата Халили. Посещението й не доведе до конкретни резултати и помощ за гораните, но вдъхна надежда на нашенци. Мурсел Халили заяви, че е отворен за сътрудничество с България. Неговите предци са имали дюкян в Осман пазар, Кюстендил, за което има документ от 1906 година. “Ние не бягаме от нашето минало. Българското царство е било тук от 9 до 11 век, но не знаем къде точно – дали до Суха река, или и тук, в Гора. Искаме да видим документите. Трябва да знаем какво е потеклото ми. Горанското го пазим в сърцето си. Предците ни са горани, децата ни са горани.” Другите депутати нашенци са от бошняшките партии – Садик Идризи от село Крушево, лидер на “Вакат”, и Джезаир Мурати, лидер на Демократичната партия на бошняците (ДПБ). В парламента в Прищина коалиция “Вакат” формира 7-членната парламентарната група “7 плюс” заедно с турците и ромите и подкрепя правителството на премиера Хашим Тачи. Коалиция “Вакат” е получила 5500 гласа на изборите през ноември 2007, предимно в Призрен и Печ. Политиците бошняци Садик Идризи и Джезаир Мурати се срещнаха с Хашим Тачи в Призрен, за да договорят участието на бошняците в управлението. “Искаме да бъдем същинска, а не декоративна коалиция”, заяви през декември 2007 Джезаир Мурати. Депутати от Партията на демократичното действие са нейният лидер Нуман Балич, преселник от Санджак, който представлява бошняците от Витомирица, Печ, както и Везира Емруш, горанка. Те са в парламентарната група на Алианс за бъдеще на Косово на Рамуш Харадинай. Планът на Ахтисаари за децентрализация не позволи гораните да имат собствени общини и те се чувстват излъгани от албанците и от международната общност. Едно от основните искания на нашенци е да имат своя община. “Виждате, че ние в Гора правим големи хубави къщи, значи искаме да останем да живеем тук. От 2000 г. непрекъснато искаме да има община Гора. Искаме да имаме локално самоуправление”, обяснява Мурсел Халили. Депутатката Везира Емруш иска да има общини Гора и Жупа, които да се самоуправляват. “Сега има 6 сръбски общини, 3 албански и една турска, но ние не получихме община. Албанците не са склонни да ни дадат наша община. Ние сме староседелци, богомили, горани, трябва да имаме общини Гора и Жупа”.

ШАР ПЛАНИНА СТАНА АЛБАНСКИ АЛПИ

На 5 май 2008 премиерът на Косово Хашим Тачи дойде в Гора и откри асфалтирания път от село Кукаляне до село Брод. Той беше посрещнат от горански деца в традиционни горански носии, от симпатизанти на оглавяваната от него Демократична партия на Косово от село Рестелица и от Садик Идризи, депутат от подкрепящата правителството бошняшка коалиция “ВАКАТ”. Още в началото на речта си премиерът Тачи даде знак на преводача да не превежда от албански на сръбски. Преводачът млъкна и повече не се обади. Гораните стояха и само гледаха. Много малко от тях знаят албански, но никой не посмя да се обади да поиска превод на думите на косовския премиер. Нито политикът от горанското село Крушево Садик Идризи, нито председателят на община Драгаш, нито чиновници от общината протестираха и поискаха превод. Никой не дръзна да поиска превод от албански език, който законът регламентира. След откриването на пътя делегацията на премиера Тачи отиде на обяд в новопостроения албански хотел на 3 км от Брод. Малцина от жителите му разбраха, че косовският премиер е минал през селото. Хотелът е построен от албанската фирма “Кук комерс”, смятана от хората в Гора и Жупа за собственост на Хашим Тачи. Хотелът беше построен за една година. До него се стига по черен път покрай Лйева река. Намира се в сърцето на Шар планина, близо до билото и предела, където сред мистичните скали на планината се срещат диви кози. Наблизо има овчарски кошари. Носи звучното име “Арджена” и е първото място с албанско име в Гора. Хотелът е свръхлуксозен, в алпийски стил. Има проект за построяване на път, който да заобикаля центъра и да минава от долната страна на Брод. Планира се построяване на ски писта. Гораните недоволстват, че албанци са купили терен до ловната хижа. Мъжете от Брод се страхуват, че до година – две в родното им село ще гъмжи от албанци, нещо нечувано досега в тази част на Шар планина. Факт е, че горанин е продал терена си на албански предприемачи, които са направили добра инвестиция, построявайки хотел. Теренът край ловната хижа не е заграбен, а е купен от албанци с нюх за успешен бизнес. Някои упрекват хората от село Брод, че им измъкнали бизнес изпод носа. “Не е нормално в сърцето на Шар планина до село Брод да има албански хотел. Трябваше някой броджанин да купи терена и да построи хотел. А сега някой отвън прибира меда на Шар планина”, коментира младият юрист Ислам от село Зли Поток, който работи в общината в Драгаш. Когато има икономическа конкуренция, истината е някъде по средата. През лятото на 2006, когато хотелът край Брод се строеше, бизнесмен от село Брод, работещ в Турция за просперираща фирма, за която се трудят около 5000 работници, член на настоятелството на Тракийския университет в Стара Загора, ми разказа, че се е опитал безуспешно да купи терена до ловната хижа. Кандидатствал и да получи концесия за бутилиране на изворна вода, но условията били такива, че само албанци имали шансове да успеят. “Свършено е! След 2-3 години тук ще има само албански фамилии и ние ще трябва да напуснем Брод”, песимистично прогнозира бизнесменът. За приватизацията на фирма “Шар производи”, която управлява използването на природни ресурси в Гора, на изворната вода, се води голяма борба. Много горани смятат, че ако не се приватизира от горанин, това ще е начало на тоталната албанизация на Гора. Гора и Жупа са привлекателно място за бизнес и нашенци се опасяват, че албанците ще ги маргинализират икономически. Албанците вече са заели доходоносни икономически ниши. Приватизацията на предприятието за производство на вълнени изделия “Драйтекс” в Драгаш, в което са работили 1500 души, е била дива. Фирмата “Кук комерс” го приватизира за 380 хил. евро, а според гораните само оборудването е било за 1 млн. След сделката десетки камиони са извозвали машините, които били продадени за скрап на словенска фирма. Сега в “Драйтекс” има само празни халета. В тази дива приватизация е замесен Хашим Тачи, убедени са местните хора. След 1999 много селища в Косово променят коренно облика си. Албанците прогонват сърбите и ромите, а към гораните се отнасят враждебно заради сътрудничеството им със сърбите, подозират ги, че са пета сръбска колона. Това се дължи на участието на горани в сръбската армия. Според Ибро Ваит, председател на етническата общност на гораните, участвал в делегацията на Белград по време на конференцията в Рамбуйе, през 1999 са убити 7 горани – войници и цивилни, “в защита на Югославия”, повече от 10 са ранени. Албанците си отмъщават след изтегляне на сръбските сили за сигурност. Според него терористи от У Че Ка заедно с разбойнически банди от Албания започват да тормозят хората в Гора. Гораните не са защитени от немския КейФОР, те са изгонени от работните си места, мнозина са изселени от къщите си по най-брутален начин, сръбският е забранен, една къща е запалена, оплячкосани са много къщи, убити и отвлечени са десетки горани. По онова време 60 % от гораните са принудени да бягат, смята Бехадин Ахметович от Драгаш. Много горани ми разказваха как албанците са ги принудили със заплахи да им продадат дюкяните си. В Прищина е имало 200 – 300 горани, които до 1999 са работили в собствени дюкяни, а също и в институциите и в държавни предприятия – в пощата, електроразпределителната фирма и др. Малкото останали горани, собственици на сладкарници и заведения, не смеят открито да изявяват своята идентичност от страх албанците да не ги бойкотират. През последните две години и в Жупа се наблюдава икономическа експанзия на албанците, които купуват земя от нашенци, на която строят луксозни заведения. Най-луксозните ресторанти в Жупа са на албанци – “White house” и “Вила парк” край пътя от Призрен към Брезовица. В момента до тях се строи още едно голямо заведение. Нашенци от Жупа се страхуват, че по-богатите албанци имат възможност да купуват земите им и да инвестират в печеливш бизнес. Нашенци се оплакват, че институциите не реагират на случаите, в които албанци строят незаконно заведения край пътя от Призрен към Щръпче. Това са албански золуми, убедени са нашенци, давайки си сметка, че по-добрият вариант е албанците да купят земята и да платят на собствениците, отколкото да окупират незаконно земите им. Несъмнено албанците имат по-голям опит и гъвкавост в бизнес делата. Те вече имат независима държава и това им вдъхва оптимизъм, виждат своето бъдеще в Косово и не се се колебаят да инвестират. Нашенци от Гора и Жупа не се чувстват сигурни в независимо Косово, което е преобладаващо албанско. След 1999 нашенци в Гора и Жупа са изолирани от икономическия живот на Косово. Нашенец от село Горно Любине, Жупа, разказва: “Гораните в Косово нямат работа, те са прогонени от държавните институции, работят само като сладкари или строители, или като учители по сръбски, босански. Албанци направиха хотел в село Речане, на наша територия, но не искат да наемат наши хора. Албанците изкупуват къщи в Призрен и Драгаш. Те узурпират земя. Сътрудничеството с Хашим Тачи е само на хартия, да ти даде кафе и да ти види гърба.” Безработицата е огромен проблем в Косово, води се борба за всяко работно място. На пазара на труда гораните са изтласквани от албанците. Мурвета Исмали, горанка, която живее в Прищина, разказва горчивия си опит да си намери работа в нелоялна конкуренция с албански кандидати. “Албанците се представят за горани, и така ни асимилират. А е ясно, че не говорят нашенски и не са родени в нашите села. Има работни места по квотата за малцинствата. Аз се явих на конкурс за работа в пощата, но не ме одобриха. Според закона работното място беше за горанин, но бе назначена албанка, която се представи за горанка.” Журналистът Рефик Каси от село Любине не е оптимистично настроен за бъдещето на нашенци: “Който и да дойде, ние сме малки и ситни, все ще ни вземе и малтретира”. Косово е отесняло на албанците и те трескаво търсят нови територии, на които да се разширяват. Колко му е да изтласкат гораните от Шар планина и да сложат албански имена на селата в Гора. Подозренията на гораните не са без основание. В края на 2007 албанците прекръстиха Шар планина на... Албански Алпи?! И това на интернет-страницата на косовското министерство на търговията. Че се пренаписва историята не е нещо ново на Балканите, но явно стремежът за прекрояването на картите върви в пакет с преименуването на стари топоними.

ПОЛИТИЦИТЕ В КОСОВО ЗА НАШЕНЦИ

На конференция на Европейския социалистически интернационал в София в края на май 2006 драг гостенин беше Хашим Тачи, лидер на опозиционната тогава Демократическа партия на Косово. Бившият командир от Армията за освобождение на Косово дойде за първи път в българската столица заедно с лидера на Демократическата партия на албанците в Македония Арбен Джафери. Тачи се срещна с тогавашния премиер Иван Костов. После политикът, известен с прякора Змията, посети София, за да изнесе лекция в Централния военен клуб пред Атлантическия клуб в България. През 2006 домакин на Хашим Тачи в София беше премиерът Сергей Станишев, лидер на БСП. Никой от българските социалисти не попита Хашим Тачи, като иска да прави независимо Косово как ще гарантира правата на гораните. На пресконференцията зададох този въпрос, но Тачи се измъкна с общи приказки за гарантиране на правата на малцинствата в Косово и участие на етническите общности в демократичните институции. От Сърбия тогава беше дошъл Оливер Дулич, депутат от Скупщината и член на Демократическата партия. Сръбският участник беше от Белград, а не от Косово. Оливер Дулич нямаше отговор на въпроса ми за гораните, той си призна, че никога не е бил в Косово както мнозина сърби от Сърбия. Признанието на политик като г-н Дулич, който в София беше контрапункт на Тачи, превръща в абстракция кампанията в Сърбия за запазване на Косово. Години наред след като Белград загуби Косово, пропагандата представя провинцията като люлка на сръбщината. Колко ли такива сръбски политици защитават каузата за изконното право на Сърбия над Косово, без да са посетили поне веднъж Печката патриаршия? Беджет Пацоли, най-богатият албанец от Косово, през януари 2007 създаде своя партия Алианс за ново Косово, която стана трета партия в изборите през ноември 2007. Магнатът е начело на бизнесимперия, базирана в Швейцария, разпростряна на няколко континента. Пацоли подчерта, че на местните избори е направил коалиция с Партията на демократичното действие на Нуман Балич. Според Пацоли има два вида горани – едните са за Косово, а другите са просръбски настроени. Сърцето ми се сви, когато чух прогнозата му за бъдещето на гораните в Косово. “Може би сега е последната година, която те могат да съществуват. Те са много малко. Бях в Драгаш, разговарях с тях, трудно беше да ги убедя. Те получават пари от Белград”. Скендер Хисени, член на ръководството на Демократичния съюз на Косово (LDK), говорител на преговорния тим на Прищина, станал първият външен министър на Косово, ми обясни, че гораните са напълно интегрирани в обществото в Косово. Той ги смята за мюсюлмани, които имат същия език като босанския. “Не виждаме никаква опасност от малките етнически общности. Всички те са общо 10 % от населението. Има 3 министерски поста, запазени за общностите – 2 за сърбите и 1 за несърбите”. С малкия си брой гораните не са фактор в Косово.” Академик Неджат Даци, лидер на новата либерална партия Демократичен съюз на Дардания, е неутрален към гораните: “Трябва да разберем желанията на всяка общност и да им дадем шанс да защитават културата си. Милошевич злоупотреби с тях, трябва да ги оставим сами да решат какво да правят.” В НЕЗАВИСИМО КОСОВО На 17 февруари 2008 албанските депутати в парламента в Прищина заедно с депутатите от бошняшките партии, турските депутати и ромският депутат приеха декларацията за независимо Косово. Албанските политици планираха скорошно признаване от 100 страни още първите месеци, но то се оказа непосилно. ЕС не излезе с обща позиция и всяка държава сама формира позицията си съобразно националните си интереси. На територията на Косово се намира най-голямата американска база на Балканите “Бондстийл”. Албанското население е напълно лоялно към “Големия брат”, който му помогна да си направи държава, и не е особено притеснено от липсата на пълен суверенитет. Територията отвъд моста на Митровица, на север по реката Ибар, населена компактно със сърби, де факто е подчинена на Белград, а не на Прищина. Промяната на статута засега няма юридическа база и Косово няма да членува в ООН. Този случай доказа, че все още съдбата на Балканите се решава не от народите им, а от “великите сили”. С американска помощ започна процес на създаване на нови институции – външно министерство, военно министерство, агенция за сигурност, посолства. В първите месеци гораните не усетиха промяната. Те пак живеят между Белград и Прищина, пак имат старите страхове и подозрения. Едно от тях е свързано с езика. Парламентът на Прищина прие нова конституция, утвърдена на церемония на 7 април 2008. Според член 5 официални езици в Косово са албански и сръбски. Турският, босанският, ромският имат статут на официални езици на общинско ниво в случаите, предвидени от закона. Общностите имат право да използват езика си пред общинските власти и чиновници или централните власти в зоните, където са значителен дял от населението. Разходите за превод се поемат от компетентните власти. Гораните обаче подозират, че скоро албанците ще кажат, че няма нужда или техническа възможност да се употребяват официално други езици и така те ще бъдат премахнати. Везира Емруш, горанка от село Орчуша, депутат в Прищина от Партията на демократичното действие на Нуман Балич, коментира, че не е гласувала за новата конституция. Тя се страхува, че след пет-шест години албанците ще решат, че няма нужда да се използват официално езиците на общностите. Опасенията на Везира Емруш имат основания. Но и горанските политически лидери не отстояват правото да използват своето наречие дори в сърцето на Гора. По Джурджевден – първия в независимо Косово, станах свидетел на конформизма на някои политици от Гора, който показа, че опасенията на Везира не са безпочвени.

ЕФЕНДИ ЗУКОРЛИЧ: “БОШНЯШКАТА ОПЦИЯ Е ПО-БЛАГА”

През 2006 Ислямската общност на Санджак още не се беше разцепила на две и Санджак имаше само един мюфтия. Мюфтията на Санджак ефенди Муамер Зукорлич е силно политизиран. Нито един сръбски или чужд функционер не посещава Санджак, без да се срещне с него. В кабинета му са идвали всички сръбски премиери от 2000 година насам, много сръбски министри. Именно в Нови Пазар лидерът на Либерално-демократическата партия Чедомир Йованович отправи призив, че “поповете трябва да се върнат в църквите, а мюфтията – в джамията”. Мюфтията е и ректор на частния Международен университет в Нови Пазар. Той има амбициозна инициатива за обединение на ислямската общност на цяла Сърбия с център в Нови Пазар и Белград. Разговарях с мюфтията и за бошняците в Косово, където има два вида бошняци – едните са се преселили в Косово от Босна и Херцеговина и Санджак, другите са нашенци, които се обявяват за бошняци. “На Балканите всичко е като леопардова кожа, много преплетено. Не може да характеризираме етнически групи с културологични особености. Хората трябва да се смятат за такива, каквито се усещат. Сърбия е имала интерес да сърбизира гораните и хората, които живеят в Гора, същевременно и бошняците са искали да ги привлекат при себе си, защото имат еднакъв език и вяра. Вероятно след определянето на статута на Косово ще се изтласкат позициите на Сърбия. През 2005 по време на Рамазан посетих района на Призрен и няколко села в Гора. Там хората се смятат главно за бошняци. В Санджак хората знаят, че са бошняци, а в Черна гора съществува криза на идентичността, която е последица от нерешения национален въпрос повече от стотици години. Може би албанският фактор ще помогне за бошняшката консолидация, защото за тях няма да е интересна сръбска консолидация, това ще значи те да са в неприятелство с албанците. Очаквам укрепване на бошняшката национална консолидация в района на Гора. Бошняшката опция им е по-блага, няма да бъдат асимилирани, ще има запазване на спецификата им, без да имат директна конфронтация”, обяснява ефенди Зукорлич. През 2005 мюфтията шокира Нови Пазар, вземайки си втора жена, позовавайки се на шериатското право. В края на срещата ни му поставих въпрос за неговото двуженство. Ефенди Зукорлич разглежда въпроса в рамките на индивидуалната свобода. “Ако обществото рекламира правата на сексуалните малцинства, трябва да разбира и друго мислене, други брачни свободи, основани на отговорности за децата... За мен е неприемливо кметът на един голям европейски град открито да се хвали, че е гей. За мен това е срам. Но също така това е негово право. Аз се гнуся от това, но уважавам неговото право. Европа и Западът, цивилизацията, която рекламира свободата и човешките права, трябва да има еднакъв подход към всички. Това е израз на моята лична свобода и желание да живея моя живот съгласно моите принципи... Аз съм личност, която никога не е падала на колене, освен пред Бога и живея по начин, по който искам и това е още един израз на значението на голямото семейство. Сега имам 5 деца и ще имам още. Искам да покажа, че тази концепция е възможна и противоположна на концепцията за криза на семейството.” ПОЛИТИЦИТЕ В КОСОВО ЗА НАШЕНЦИ На конференция на Европейския социалистически интернационал в София в края на май 2006 драг гостенин беше Хашим Тачи, лидер на опозиционната тогава Демократическа партия на Косово. Бившият командир от Армията за освобождение на Косово дойде за първи път в българската столица заедно с лидера на Демократическата партия на албанците в Македония Арбен Джафери. Тачи се срещна с тогавашния премиер Иван Костов. После политикът, известен с прякора Змията, посети София, за да изнесе лекция в Централния военен клуб пред Атлантическия клуб в България. През 2006 домакин на Хашим Тачи в София беше премиерът Сергей Станишев, лидер на БСП. Никой от българските социалисти не попита Хашим Тачи, като иска да прави независимо Косово как ще гарантира правата на гораните. На пресконференцията зададох този въпрос, но Тачи се измъкна с общи приказки за гарантиране на правата на малцинствата в Косово и участие на етническите общности в демократичните институции. От Сърбия тогава беше дошъл Оливер Дулич, депутат от Скупщината и член на Демократическата партия. Сръбският участник беше от Белград, а не от Косово. Оливер Дулич нямаше отговор на въпроса ми за гораните, той си призна, че никога не е бил в Косово както мнозина сърби от Сърбия. Признанието на политик като г-н Дулич, който в София беше контрапункт на Тачи, превръща в абстракция кампанията в Сърбия за запазване на Косово. Години наред след като Белград загуби Косово, пропагандата представя провинцията като люлка на сръбщината. Колко ли такива сръбски политици защитават каузата за изконното право на Сърбия над Косово, без да са посетили поне веднъж Печката патриаршия? Беджет Пацоли, най-богатият албанец от Косово, през януари 2007 създаде своя партия Алианс за ново Косово, която стана трета партия в изборите през ноември 2007. Магнатът е начело на бизнесимперия, базирана в Швейцария, разпростряна на няколко континента. Пацоли подчерта, че на местните избори е направил коалиция с Партията на демократичното действие на Нуман Балич. Според Пацоли има два вида горани – едните са за Косово, а другите са просръбски настроени. Сърцето ми се сви, когато чух прогнозата му за бъдещето на гораните в Косово. “Може би сега е последната година, която те могат да съществуват. Те са много малко. Бях в Драгаш, разговарях с тях, трудно беше да ги убедя. Те получават пари от Белград”. Скендер Хисени, член на ръководството на Демократичния съюз на Косово (LDK), говорител на преговорния тим на Прищина, станал първият външен министър на Косово, ми обясни, че гораните са напълно интегрирани в обществото в Косово. Той ги смята за мюсюлмани, които имат същия език като босанския. “Не виждаме никаква опасност от малките етнически общности. Всички те са общо 10 % от населението. Има 3 министерски поста, запазени за общностите – 2 за сърбите и 1 за несърбите”. С малкия си брой гораните не са фактор в Косово.” Академик Неджат Даци, лидер на новата либерална партия Демократичен съюз на Дардания, е неутрален към гораните: “Трябва да разберем желанията на всяка общност и да им дадем шанс да защитават културата си. Милошевич злоупотреби с тях, трябва да ги оставим сами да решат какво да правят.”

АЙРУДИН: НЯМА ЖИВОТ ЗА НАС В КОСОВО

През септември 2006 в София се запознах с Айрудин Айдини от село Речанe, Жупа. Той живееше като бежанец в България от 1999, когато избягал през войната. Според него в България имало малко бежанци от Гора и Жупа и от тях само той останал в София. В София Айрудин се препитава като хамалин на пиацата на пл. “Македония” и Сточна гара. Живее в Люлин, намерил си е приятелка, харесва му да живее в България, но от есента на 2006 има решение да се върне в Косово. А той не е ходил в Косово от войната през 1999 и се страхува да се върне. Айрудин имал сладкарница в Призрен до 1986. “Ние сме торбеши, българи мохамедани, помаци... Както духа вятърът и движи листата, така сме и ние, торбешите. Няма живот за нас в Косово... В село Речане има махала “българи”, ми е разказвала майка ми. Шиптарите идват и ни вземат къщите, местата, за да завладеят повече територия, да станем като Мушниково и Струже”. По въпроса за това дали нашенци са бошняци, Айрудин обяснява: “Бошняци при нас няма, бошняците са в Санджак. Нашият език е майсторски, жупски. Ние сме строители, работим по селата и градовете на сърбите и албанците в Косово. Но шиптарите завземат територията и се разширяват много.” Офисът на организацията за бежанците към ООН в София решава, че Айрудин вече не е бежанец, той трябва да се върне в Косово, защото ситуацията там е спокойна. Но той се страхува да се върне в Косово. Айрудин си е наел адвокат, който да оспорва решението за връщане в Косово. Обещах му, ако е нужно, да се явя пред съда и да свидетелствам, че в Косово няма сигурност за нашенци в Гора и Жупа. Айрудин не ми се обади повече и се надявам, че е решил проблема си. БУЯНОВАЦ “КОЙ НЕ НОСИ НОШНА, НЕ Е ГОРАНИН” (СЛАДКАРНИЦА “ЗВЕЗДА”, БУЯНОВАЦ) Общините Буяновац, Прешево и Медвежда са в Южна Сърбия и са населени предимно с етнически албанци). Албанците ги наричат “Източно Косово” (“Косова линдоре”). Все пак Гниляне е само на 35 км от Буяновац. Буяновац и Прешево са най-западналите градове в Сърбия. Оскъдицата се набива в очи на пазара в Буяновац, където се продават даже зелените листа на праз. Местните албанци, които са геги (племе от Северна Албания – бел. авт.), имат неправилните остри черти на северняците, но са ситни на бой, средиземноморски тип, по което приличат на тоските (племе от Южна Албания – бел. авт.). Отдавам това на недохранването. Албанците имат вид на недохранени и са много. Буяновац е невзрачен град без атмосфера, етнически поделен между албанци и сърби с две по-големи улици – “Косовска” и “Караджорджа Петровича”. Албанците са групирани основно на ул. “Косовска”, но техните къщи не са огромни като косовските прогимназии. Личи си, че е периферия. Нито сърбите, нито албанците имат достатъчно пари, за да строят с размах. Изключението е хотел “Розафа” в покрайнините на Буяновац, досами циганското гето, оградено с бодлива тел. Цената на нощувката е само 15 евро. Пътуваме в началото на октомври 2006 в разгара на Рамазана и в ресторанта на хотела идват за “ифтар” (вечеря след залез слънце по време на Рамазана – бел. ред.) албански младежи от местното училище. За тях сокове, за нас – дупли (двойни) църногорски ракии. Шефът на хотела Беядин Хасани се оплаква от кризата. Стаите са само 7, достроява другите, а вече е вложил към 600 000 евро. Продавал е строителни материали в Косово и така натрупал пари. Клиентите са били предимно косовски албанци, но от 2 години има граничен контрол с Косово и затова бизнесът западнал. Ако се направи независимо Косово, албанците от Косово свободно ще могат да идват в Буяновац хотелът ще се напълни и бизнесът ще потръгне, смята Беядин. Някак мимоходом собственикът на хотела споменава, че е лежал в сръбски затвор, арестували го като ученик. Обвинили го в национализъм и получил 3 години присъда, но не уточни за останалото време в затвора. Обаче узнах, че бюреците, с които смята да ни нахрани на закуска, са от два горански локала в центъра. В Буяновац живеят около 100 нашенски фамилии от Призренска Гора – основно от Крушево, Рестелица. Не знаят албански и с местните албанци говорят на сръбски. Децата им учат в сръбски училища. Рано сутринта в сладкарница “Звезда” в центъра на Буяновац намирам горанско семейство, преселници от село Крушево, Призренска Гора. Живеят тук от 50 години, скоро са си купили къща. Миграцията от Гора е неизбежна според двете горанки, които намирам в бюрекчийницата, които не спират да точат кори за бюрек, докато ми разказват. “Както духа вятърът, така иде и листото”. Питам какви са гораните. “Ние сме горанци, мюсюлмани, нашенци. Който се мъчи, е горанец. На горанеца дай му само да работи, гостоприемен народ сме”, казва синеока снажна нашенка, която е толкова жизнерадостна, че чак очите й се смеят, докато говори. Нашенци се изселват от Крушево, защото там няма работа. “Какво да ходим в Крушево, да пасем кравите ли?”. Двете жени не ходят с горанските си кафтани и шамии в Буяновац. Те обличат носиите си само, когато си ходят в Гора “Това е реквизит. Който не носи ношна, не е горанин”. Другата нашенка добавя, че най-важно за гораните е Джурджевден: “Гораните, ако не ходят на Джурджевден в Гора, не са горани”. Идва Садик, когото цялата фамилия, предварително похвали, че е най-ученият и знае много за гораните. Според него гораните мигрират от сто години поне. Някога в София е имало над 100 дюкяна на горани. “Ние сме горани, горанци е новокомпониран термин”, подчертава той. “През 90-те години ни нарекоха горанци, а ние сме си горани. Вземат ни за македонци, сърби. Бошняците ни викат “братя бошняци”, сърбите – “братя сърби”. Помежду си се наричаме нашенци.” Садик вярва, че хората в село Млике са приели исляма преди турците и доказателството за това е старият нишан на джамията. Според него в село Шиштейец (Кукъска Гора, Албания) има старо гробище с богомилски “патарени” (надгробни плочи – бел. авт.) , в село Зли поток също има богомилски следи. Садик ме убеждава, че ги е видял с очите си. Той вярва, че депутатът и поет Садик Идризи се е нарекъл Алябак, защото има арабско потекло, предците му са дошли от Халеб, Сирия. Такива са и хората от Зли Поток, убеден е стопанинът на бюрекчийницата в Буяновац. При това държи да подчертае, че селата Крушево, Рестелица и Зли поток се различават “идеологически”. Когато Садик размишлява за произхода на гораните, започва да бие към това, че те не са славяни. Всички го слушат в захлас и никой не го прекъсва, личи си, че авторитетът му е голям. “Но погледни само, ако се огледаме тук, жените са синеоки, а мъжете – черни”, подхвърля му аз. Садик не се предава и отива още по-далеч в историята: “Какво е станало с големи народи като печенеги, кумани, къде са те сега, защо не знаем езика им?” ИБРО ОТ КУКАЛЯНЕ В ПАЗАР Нашенци от Гора и Жупа ходят на гурбет и в Нови Пазар, Санджак, наричан от местните Пáзар. Потърсих в града гурбетчии горани, за да разбера как живеят сред мюсюлманите от Санджак, които през последните години масово се самоопределят като бошняци. В Нови Пазар попаднах на горани в разгара на кампанията за референдум за новата конституция на Сърбия, който се проведе на 28 и 29 октомври 2006. В Санджак само партията на Сюлейман Углянин “Листа за Санджак” подкрепи новата конституция на Сърбия, а шест бошняшки партии поискаха новата конституция да реши статута на Санджак и на бошняците. В Нови Пазар има 100 фамилии от Гора, 5-6 имат свои дюкяни, останалите работят като майстори, работници или държат заведения под наем. Има горани от Радеша, Зли Поток, Рестелица, Брод (10 фамилии), Рапча (2 – 3 фамилии), Кръстец, Диканце, няколко фамилии от Бачка (“от Бачка са все в Нови Сад”), Кукаляне (10 – 12 фамилии). В болницата в града работи д-р Селятин Кайкуш от село Глобочица, Гора, който е светило в психиатрията. Преди това работил в болницата в Прищина, но след войната се е преселил в Санджак. В сладкарница “Сараевски бюрек” се запознавам с двама братя от село Кукаляне, Гора, които живеят и работят от 10 години в Нови Пазар. Сладкарницата им е под наем, наскоро са купили терен за 30 000 евро да строят къща. От 2 години не са си ходили в Гора, след войната се връщат все по-рядко и по-рядко. “Дядовците ми са били горани преди 500 години, а не бошняци”, отсича Ибро по въпроса за новокомпонираните бошняци в Гора. Според него всяко село в Гора си има нещо характерно. “По-рано хората в Рестелица са били овчари, живели са заедно с овцете, затова са некултурни и диви. Броджани са най-учените, но те са най-завистливите в цяла Гора. Ние от Кукаляне сме известни с това, че сме вечна опозиция – и на сърбите, и на албанците.” Ибро не се интересува от референдума за конституцията на Сърбия, чувства се измамен от политиците, които само обещават. “Който е на власт, ще го подкрепяме. С политика се занимават клошари и крадци, никога не съм гласувал”, философства той. Могат ли гораните да живеят с албанците. Ибро разказва, че когато албанците от Ополйе избягали в Албания през 1999, гораните пазили добитъка и къщите им. “Като се върнаха, нямаха мляко за децата си, ние им дадохме и се радвахме, че са живи и здрави. Селата от Ололйе не могат да живеят без нас, гораните, те са търговци и на нас продават стоките си. Но ни е страх от албанците. Защо ни хвърлят бомби? 50 бомби общо. Ние сме мирни. Човекът в Рапча, на когото са хвърлили бомба (нападението е в началото на октомври 2006 – бел. авт.), получава заплата от 30 години от Сърбия като координатор. Гора е малко място, хората се знаят. Преди се страхувахме да се представим пред албанците, че сме горани, само на сърбите казвахме. Сега, щом като чуят, че сме от Драгаш, албанците знаят, че сме горани. Ако нямаме свой закон, полиция и община, нищо нямаме”, смята той. Косово е размирно място за малката общност. Ибро се страхува, че за гораните ще стане още по-трудно в едно независимо Косово. “Албанците не почитат нищо – нито съдиите, нито институциите, занимават се с дрога.” Той смята, че сърбите временно може да отстъпят, но след 20 години ще си върнат Косово. Има специални сръбски части, от които албанците се страхуват. Нито У Че Ка, никой не може да им се опре, и ще бягат от сръбските специални части чак до Албания. “Сърбите са голям инат и ще се бият, колкото и жертви да дадат, само и само да си върнат Косово”, прогнозира той. В разгара на Рамадана сме и затова Ибро пости през деня. Затова си направихме среща по мръкнало на кафе. Сядаме в млечния бар в мюсюлманската част на Нови Пазар, където работят горани от Рапча и Глобочица. Ибро ми разказва, че в Пловдив са се заселили нашенци по време на Кралството на сърби, хървати и словенци, останали в България, но потомците им вече не си знаят потеклото. Слушам история за митичния горанин Ислям Лятифи от село Кукаляне, който живял 30 години в София. Бил най-богатият горанин в София, имал много дюкяни в центъра, където сега е ЦУМ. В София се возел с фиат, а в друга кола карали само каскета му. Ислям имал много сладкарници. В Белград половината улица “Княз Михайлова” била негова. Около автобусната спирка в Драгаш всичко било негово. Сега децата му са в Белград, синът му е келнер и е беден. Ибро също е човек на живота. Кеф му било да си купи мерцедес и като отишъл в Кукаляне, съселяните му казали: “Ти си цял пазарец!”. Живял в България, работил е в Студентски град, изхарчил към 24 000 евро по българските заведения. Разбира се, последваха въпроси как може да получи български паспорт. Според него първият човек с български паспорт в Гора е Джелядин от Кукаляне, който има кафене в селото. Откровено обяснява, че българският паспорт му трябва, за да пътува и работи в Западна Европа. “Ще поработим 3 месеца, ще вземем 2 хил. евро и ще ги занесем в Гора. Ние сме горани, не се чувстваме бошняци, нито санджаклии. И български паспорт да получа, пак ще се чувствам горанин. Децата ни учат на сръбски език в Нови Пазар. В каквато среда се намираме, на такъв език говорим.”