събота, 22 октомври 2016 г.

МУШНИКОВО – РЕЧАНЕ – ДОНО ЛЮБИНЕ

Районът на Жупа се намира в Косово, на югоизток от град Призрен, на горното течение на р. Бистрица, в котловина, затворена от всички страни с високи върхове. Името на сръбски език означава “област”. На север е планинската верига Ошляк, на изток – планинският предел Превалац, на юг – билото на Шар планина, на запад се извисяват върховете Свилен, Марско поле, Въртоп. Областта е достъпна само през каньона на река Бистрица откъм Призрен и през Превалац откъм Брезница. Жупа е богата на извори, потоци и реки, които се вливат в р. Бистрица при село Речане. През областта Жупа минава главният път Призрен – Брезовица – Скопие. Ако пътуваме от България до Жупа, най-краткият път е през Скопие и Качаник, след което се прави завой наляво и се пътува по планински път към Призрен. Първо се минава през сръбските анклави Щръпце и ски-центъра Брезовица. Пътят лъкатуши с остри завои из планината, а от двете страни се виждат големи къщи на два-три ката. Веднага ще познаем, че сме в Жупа по архитектурата на къщите. Пътувайки из цяло Косово, човек може веднага да различи сръбските зони по скромните къщи. В албанските територии къщите са огромни, с високи дувари, залепени една за друга, вторият кат прилича на туловище на чудовище, което “изяжда” улицата. Повечето албански къщи са нови, построени са през последните 6 години след края на войната през 1999, когато провинцията стана протекторат на ООН. Къщите на нашенци в Жупа също са големи, но за разлика от албанските имат красив дизайн. Макар и високо в планината, уличките из нашенските села в Жупа имат съвършена инфраструктура. Това не е случайно. Ако нашенци в Гора са бозаджиите на Балканите, тези от Жупа се славят като най-добрите строители. Минаваме през село Мушниково. Да се чуди човек кои са тези планинци, които са издигнали толкова големи къщи. До тях се виждат снажни жени, облечени с шалвари, забрадени с пъстри кърпи, ръчкат огромни купи с трева с големи вили. Казват, че са бошняци и говорят на сръбски, макар че в разговора не ползват характерните за този език падежни форми. Говоря с тях на език, който в Македония е наричан македонски, а в България – български диалект от западномакедонските говори. Големите красиви къщи са празни, стопаните им са на гурбет из Европа. В съседното село Речане къщите също са големи и хубави, някои са и с открити басейни, има спретнати ресторанти и кафенета. Пътят се вие нагоре из планината и след около половин час стига до Доно Любене, край което тече р. Любинска Бистрица. В селото живеят около 392 домакинства, през последните години в чужбина са мигрирали 93 семейства. Селото се е сгушило на закътано място в планината и затова зимата не е толкова люта. Високо в планината тукашните хора са направили канализация за оттичане на водата. Улиците не са асфалтирани, но имат настилка от камъни. Виждам красива къща с басейн и нашенки ми казват, че е на дюлгери, които си построили къщи и отишли да работят в Швейцария. Прекрасно място за екологичен туризъм. Хората са дружелюбни, особено като разбраха, че идваме от България. Всички се наричат нашенци, едни се определят като българи, а други – като бошняци. На въпроса: “Какви сте?”, отговарят простичко “Нашенци”. Определят езика си като “нашенски”. Говорим на своите си езици и се разбираме, защото нашенският е стар български говор. Думите са от македонските говори, стари български слова, няма падежи. Мъжете употребяват доста сръбски думи, жените говорят чист македонски диалект. Нашенци живеят изолирани от останалия свят, тук времето сякаш е спряло преди 100 години. По улиците има предимно жени, които се крият и не дават да ги снимаме. Те са облечени в красиви шалвари и кърпи. Джавит Реджепи е учител и с ентусиазма си прилича на изскочил от буквара по история възрожденец. Написал е книга за обичаите и историята на селото. Занимава го проблема за идентичността на хората от Жупа. До 1926 г. фамилните имена на местните хора са завършвали на “-ов” като българските, до 1947 г. имената получили сръбски окончания на “-ич”, а после станали като на албанците с окончание на “-и”. “Това беше манипулация, с малцинствата се играе”, смята Джавит. В селото има училище, в което се учи на босански език до 9 отделение. “През 2000 г. избрахме да учим на босански, за да останем тук, преди това учехме на сръбски. Вкъщи си говорим на нашенски, който не учим никъде... Хората тук чакат да разберат накъде духа вятърът”, обобщава Джавит. “БЪЛГАРСКИ МУХАМЕДАНИ” Нашенци от Жупа са имали връзки с България след Балканските войни, до Първата световна война. Старите хора в селото помнят как много местни мъже са работили във Видин, София, Плевен, Пловдив, Варна. Днес една от най-гледаните телевизии в Жупа е българският фолк канал “Планета тв”, както и телевизия “Веселина”. На 23 юни 2004 г. ЮНМИК регистрира неправителствена организация “Културно-просветно дружество на българите от Жупа “Български Мухамедани”, съкратено “Български мухамедани” със седалище Доно Любиние. Организацията е основана от 11 души от селото. Целите й са “да обедини българите от Косово с цел да поддържат, развиват и представят културата и традициите на българската общност в Косово, да работят за задълбочаване на връзките за интелектуално обединение на българите на Балканите, образование за представяне на толерантност, демокрация, човешки и малцинствени права, да поддържа и окуражава литературното творчество, да запознава членовете и техните фамилии с древната българска история и култура”. По време на посещението си в Косово през 2005 г. българският външен министър Ивайло Калфин се срещна с представители на тази неправителствена организация, обеща им подкрепа от България, но освен подаръка от 500 мартенички през 2006 не последва никаква конкретна помощ от родината майка. “Когато създадохме българското дружество, се обърнахме към България за помощ. Искаме да ни помогнат да си обзаведем офис с оборудване. Но засега никой не е откликнал. Все още нямаме помощ от дипломатическата мисия на България в Прищина”, обяснява лидерът на организацията Фикрет Карадолами. През 2005 шест – седем деца от Жупа, подбрани от дружеството, заедно с деца от Западните покрайнини организирано са на безплатна почивка в България, финансирана от Министерството на образованието и науката. Фикрет дойде няколко пъти в София, за да поиска ускоряване на процедурата за даване на българско гражданство за нашенци от Жупа. С него си пишехме по мейла, но през 2007 съобщенията ми се връщаха автоматично и загубих дирите му. През декември 2007 за първи път не получих поздравление от него за Новата година. Когато през 2008 отидох в Косово и разпитах за него, ми стана много криво. Тъй като българската държава не помогна с нищо на етническите българи в Жупа, всички учредители на “Български мухамедани” воглаве с лидера са напуснали селото и отишли на гурбет в Западна Европа. Единственото реално сътрудничество с нашенци от Косово направи община Каварна, която се побратими с Призрен през лятото на 2007. Тогавашният кмет Цонко Цонев покани певци и музиканти от Гора и Жупа на музикален фестивал в Каварна през май 2008, а през юни посети Призрен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар