вторник, 4 октомври 2016 г.

ФЕНОМЕНЪТ БЪЛГАРСКИ ПАСПОРТ

Докато обикалях из Шар планина, нашенци непрекъснато ме питаха дали мога да им помогна да получат български паспорт. Гора е анклав и в момента нашенци не могат да пътуват свободно в Европа. Където има дефицит, там се ражда и “черен пазар”. Етническите българи от чужбина могат да получат българско гражданство, но процедурата отнема вече 4-5 години. По втория начин заветният паспорт струва до 6000 евро и който може да си го позволи плаща, за да не чака години наред в Министерство на правосъдието, където има само две гишета за опашката от желаещи кандидат-българи. Държавната агенцията за българите в чужбина, откъдето се издава документ за български произход, работи много тромаво и нашенци от чужбина чакат години наред. Чиновници от тази агенция твърдят, че имало опасност албанци да се представят като горани и затова законният срок не може да бъде спазван. Това обижда нашенци, защото те бягат именно от албанците, с които не могат да съжителстват. Но най-голямото чакане след депозиране на документите за паспорт е в Министерството на правосъдието. Основните спънки се създават от странни чиновници от МВР, които дописват законите, измислят нови правила. Но докато нашенци от чужбина чакат вече 5 години за българско гражданство, недобросъвестни служители на МВР са дали “на черно” паспорт на наркотрафиканта от Санджак Куйович. В подготвения документ за държавна политика към българите в чужбина през декември 2007 бе оповестено, че не е редно България да либерализира прекомерно издаването на български документи за самоличност “от съображения за национална сигурност”. Фактите показват, че изкуственият дефицит не е случаен. С размахване на плашилото за “национална сигурност” всъщност се подхранва “черния пазар” на визи и паспорти. Говори се ,че залогът е толкова голям, че става дума за милиони. Депутатът от Демократи за силна България ген. Атанас Атанасов смята, че бивши служители на МВР са създали адвокатски къщи, които посредничат на етнически българи да получат бързо български паспорт. В Македония много хора от различни градове са ми споделяли, че фирми посредничат срещу солиден хонорар за бързо издаване на български визи и паспорти. Р. от Призренска Гора постоянно е на път между Гора, Сърбия и България. Той се прехранва като посредник на сръбски, македонски и български паспорти. Страх го е да пътува из Косово, но няма как. Дава си сметка, че албанците отдавна са го взели на мушка и решат ли, ще се разправят с него. Осъзнава риска, който поема, като пътува почти всяка седмица до Ниш. Албанците вземат сръбски паспорти, за да пътуват и Р. пренася документите им до Крагуевац. Той пътува и до София, за да пренася документи за български паспорти. Обяснява ми, че гораните искат да работят в чужбина с български паспорт, за да могат да хранят семействата си. Безработицата в Гора е ужасна. Има 200 молби от горани за български паспорти. Срещнах Р. в София след година и той беше доволен, че бързо е получил удостоверения за български произход. Търсеше сигурен човек, който да му извади български паспорт по “втория начин”, не му се чакаше 2-3 години. В един от документите, който попълнил, трябвало да посочи адрес в България и някакъв човек в агенцията “услужливо” му предложил адрес срещу 200 евро. Аз му подарих моя адрес, докато пиехме кафе до Археологическия музей при БАН – бивша джамия от османско време. Пратих го в музея да види залата с тракийски маски и съкровища. Р. е измислил резервен вариант, ако в Косово стане напечено. “Ние не можем да живеем с албанците и затова аз си правя къща в Суботица. Във Войводина е хубаво за живеене, там има 28 малцинства и много малко албанци”. Еюп от Брод има кебапчийница в Скопие, но е готов да продаде всичко в Македония и да отвори ресторантче в София. Той е подал документи за българско гражданство и го получава след 5 години чакане. Еюп получава български паспорт, когато е загубил и надежда и мерак. А междувременно населението в Гора е намаляло до 5000 души, 4 училища в 4 села вече са затворени. “България сега трябва да помогне на гораните от Косово, защото утре ще е късно. Всеки иска да се спаси от Косово...Ние сме ситне пари. Искаме да отворим бизнес, но никой не ни помага”, казва Еюп. През лятото на 2008 той се реши да продаде малкото си ресторантче до автогарата в Скопие, за да мигрира в Скандинавия. Разбрах, че си е намерил работа за 3500 евро месечно във фабрика за дограми в Норвегия. Надир от село Урвич, Македония, дошъл през 1992 в София, развил е успешен сладкарски бизнес, но чиновниците от Агенцията за българите в чужбина отказали да му издадат удостоверение за български произход. Съмнявали се, че е албанец, който се представя за горанин. Едва ли си дават сметка колко обиден се чувства Надир. В днешна Македония има две горански села – Урвич и Йеловяне, разположени в Шар планина, между Тетово и Гостивар, заобиколени от всички страни от албанци и подложени на асимилация. Описани са от Васил Кънчов. Историята на Надир е показателна за проблема с българското гражданство за етническите българи от Балканите. Надир е напълно интегриран в българския стопански и културен живот. Той живее в българската столица със семейството си, има сладкарница “Ардиян” на бул. “Христо Ботев”, до Централна гара. Баща му Бекир Алили дошъл от Урвич в София през 1920 година и живял в столицата над 20 години, имал 5 дюкяна, къща на бул. “Скобелев”, сладкарница “Камелия” на “Витошка” и ул. “Патриарх Евтимий”. Апартаментът му е конфискуван през 1962. Според Надир над 100 души от с. Урвич са работили в София като бозаджии. Надир и жена му Ганимет първо отворили цех за фунийки за сладолед в квартал Драгалеци, скоро направили сладкарница със собствено производство. Рецептите за ориенталските сладки са от Македония и Турция. Вече имат цех за сладкарски изделия в квартал “Разсадника”. Вкусните им тулумбички се продават в около 20 магазина и сладкарници, наели са и работници в сладкарския цех. Купили са и къща в кв. “Надежда”. Макар че живее отдавна в България, има собствен печеливш бизнес и е изряден данъкоплатец, Надир не е успял да получи българско гражданство. Живее в България като чужденец с карта за постоянно пребиваване. Той е разочарован от Агенцията за българите в чужбина, където се шири корупция. Подал молба да получи удостоверение за български произход, но още не е получил. А са минали 6 години! Дал 1500 лв. на адвокат, за да му извади по-бързо удостоверение за български произход, но адвокатът взел парите и изчезнал. Някой му препоръчал друг адвокат, който се оказал съученик на чиновник от агенцията. Чуди се как така в Скопие се чака най-много 4-5 дни за издаване на документ, а паспортът е готов за 3 дни, докато в България се чака с години. “Тук спечелих пари, купих цех, сладкарница, 2 къщи. Други хора дойдоха от Урвич в София , но се отказаха да правят бизнес заради бюрокрацията.” Надир смята, че езикът на гораните от Урвич е “нашенски” и обяснява че хората в селото се наричат нашенци помежду си. “От всички страни сме заобиколени с албанци. В село Урвич има 4-5 махали – Богородица, Царска махала. Селото има над 100 къщи Половината работят в Италия, другите – в Турция (Истанбул, Одрин, Бурса). В селото са останали малко горани. 20 семейства са получили италианско гражданство, за 2-3 години са си купили и къщи в Италия.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар