Държа в ръцете си тънка книжчица “Нашиница” (Miftar Ađemi, “NAŠINICA, upotstvo za čitanje i pisanje”, Prizren 2004, ISBN 9951-8568-0-2) – оригинално създадена азбука на нашенския език от писателя Мифтар Аджеми. Той е от село Доно Любине, работи като учител и е сред активистите на Демократическата партия на бошняците (ДПБ). Определям си среща с него и с Джезаир Мурати, депутат от коалиция “Вакат” в парламента в Прищина, лидер на ДПБ. Срещата ни е пред хотел “Теранда”. Сядаме на кафе и храна в заведение край реката, където спокойно според Джезаир Мурати можем да разговаряме на нашенски. Близо до ресторанта, в който хапваме, са останките на оградената с бодлива тел сръбска черква “Богородица Левишка”, чийто купол бе взривен по време на албанския погром срещу сърбите през март 2004. Оттогава от Призрен са избягали и последните сърби. И двамата ми събеседници живеят в Призрен и затова се опитвам да разбера как оцеляват сред албанското море.
Говорим без преводач на нашите си езици. По някое време в ресторанта Джезаир Мурати отваря книгата с поезия на Мифтар Аджеми “Balada o Pjsniku” и ми посочва, че в началото е записано “E-I транскрипция”, обяснявайки ми, че това е адаптация от екавски на йекавски. Екавско-йекавската транскрипция е по дипломатични причини. “Ще бъде проблематично, ако кажем сръбски. Това е същият език... Образованието на босански език е дипломатическа крачка да се спасим, има екавско-йекавска транскрипция за сигурност. Политиката трябва да е гъвкава.”
Босанският език се появи на езиковата карта след създаването на държавата Босна и Херцеговина. Сърбохърватският има два диалекта – екавски (говорът в Сърбия) и йекавски (говорът в БиХ, в Хърватска, който също стана отделен език след създаването на държавата; и в Черна гора, където след независимостта се създава и черногорски език).
Джезаир Мурати ми разказва историята на създаването на оглавяваната от него партия и превръщането на мюсюлманите от Жупа в бошняци. По време на бивша Югославия през 1990 той е един от инициаторите за създаване на Демократична реформистка партия на мюсюлманите, която е имала и депутати в парламента в Сърбия. През 1993 на конгрес на партията Джезаир Мурати е избран за председател. Докато нашенци от Гора са мобилизирани във войната през 1999, тези от Жупа отказват да служат в сръбските части. На 4 май 1999 Джезаир Мурати е арестуван от сърбите. По време на режима на Милошевич неговата партия е коалиционен партньор на партията на Расим Ляич в Санджак. Мурати е опозиционен лидер и къщата му е атакувана. Затова през войната той бяга през Македония и Белград в Сараево.
По време на Милошевич било невъзможно да се самоопределят като бошняци. После обаче направили допитване, от което било видно, че половината от хората вече приемат термина бошняци и преименували партията в Демократична партия на бошняците (ДПБ).
В началото “Гражданска инициатива Гора” (ГИГ) се коалира с ДПБ. През 2001 има инициатива за обединение, създадена е коалиция “Ватан”, в която участва и лидерът на Партията на демократичното действие на Нуман Балич, преселник от Санджак. Коалиция “Ватан” се разпада и се преименува на “Вакат”. ГИГ не могат да преглътнат, че нашенци са станали бошняци.
ФОРУМ НА БОШНЯЦИТЕ
През декември 2005 издаваното на босански език в Призрен сп. “Алем” отправи призив към БиХ да помогне на бошняците в Косово да осъществят исканията си. Бошняшките партии в Косово и гравитиращите към тях неправителствени организации създадоха Форум на бошняците и организираха няколко конференции, на които настояваха бошняците да участват в преговорния процес за бъдещия статут на Косово. Едно от исканията на форума е бошняците да се споменат в бъдещата конституция на Косово, Речане да стане център на Жупа, а Драгаш да има 2 подобщини по модела на Митровица. “Не искаме културна автономия, защото всяко споменаване на думата автономия мирише на сепаратизъм”, обяснява Джезаир Мурати. Във форума участват бошняци от Санджак, БиХ, Черна гора. Нуман Балич, председател на Партията на демократичното действие, не участва във Форума на бошняците. Той настоява и село Витомирица, Печ, да бъде община.
В делегацията на Прищина за преговорите за статута участва Садик Идризи, тогава министър по квотата на малцинствата, нашенец от Крушево, който се самоопределя като бошняк. По време на преговорите между Белград и Прищина изобщо не беше засегнат въпросът за малките общности. ”Ние сме твърде малки, не можем да влияем на голямата политика, но искаме да сме част от преговорите, да участваме в играта”, коментира Джезаир Мурати.
Джезаир Мурати и Мифтар Аджеми смятат, че международната общност е проалбански настроена, че албанците корумпират всеки шеф на ЮНМИК. Година и половина преди албанците едностранно да обявят независимост на Косово двамата интелектуалци бошняци осъзнаваха драмата на малка общност като тяхната. “Ние си даваме сметка, че сме за декор, само ни хвалят за мултиетничност, имат нужда от нас, но не е ясно докога ще сме им нужни”, тъжно вметна Джезаир Мурати в края на срещата ни.
Драмата на бошняците е, че те си дават сметка, че албанците ще ги толерират, докато имат нужда от тях. “Ако не сме единни и твърди, албанците ще изтласкат и нас”, обяснява Мустафа Баля, журналист от сп. “Алем”. Мустафа е нашенец от Рестелица, който се определя като бошняк. Той е завършил инженерни науки, социология, пише стихове, знае албански и турски език. Помогна ми с материали и публикации за Гора и Жупа. Освен че е журналист и поет, той има голям опит в неправителствения сектор.
С Мустафа говорихме дълго в кафенето на брат му в квартал “Арбак” (бившият квартал “Душан”), където сега живеят около 300 бошняци. Според него нашенци правят груба грешка, като не учат албански език и това е една от причините за лошата им интеграция в Косово.
Докато разговаряме с Мустафа, в кафенето звучи приятна ориенталска музика, обстановката в него прилича на млечните ресторанти в Санджак, Македония и Босна, където също не се сервира алкохол. България не е непозната страна за бошняците от Призрен. Наблизо е офисът на фирма, която работи с българския завод в Бургас “Победа”, произвеждащ сладкарски изделия. Братовчедите на Мустафа са инвестирали във фабриката в Бургас и сега тя е в подем. За тези нашенци България е много по-изгодно и сигурно място за инвестиция.
През декември 2005 издаваното на босански език в Призрен сп. “Алем” отправи призив към БиХ да помогне на бошняците в Косово да осъществят исканията си. Бошняшките партии в Косово и гравитиращите към тях неправителствени организации създадоха Форум на бошняците и организираха няколко конференции, на които настояваха бошняците да участват в преговорния процес за бъдещия статут на Косово. Едно от исканията на форума е бошняците да се споменат в бъдещата конституция на Косово, Речане да стане център на Жупа, а Драгаш да има 2 подобщини по модела на Митровица. “Не искаме културна автономия, защото всяко споменаване на думата автономия мирише на сепаратизъм”, обяснява Джезаир Мурати. Във форума участват бошняци от Санджак, БиХ, Черна гора. Нуман Балич, председател на Партията на демократичното действие, не участва във Форума на бошняците. Той настоява и село Витомирица, Печ, да бъде община.
В делегацията на Прищина за преговорите за статута участва Садик Идризи, тогава министър по квотата на малцинствата, нашенец от Крушево, който се самоопределя като бошняк. По време на преговорите между Белград и Прищина изобщо не беше засегнат въпросът за малките общности. ”Ние сме твърде малки, не можем да влияем на голямата политика, но искаме да сме част от преговорите, да участваме в играта”, коментира Джезаир Мурати.
Джезаир Мурати и Мифтар Аджеми смятат, че международната общност е проалбански настроена, че албанците корумпират всеки шеф на ЮНМИК. Година и половина преди албанците едностранно да обявят независимост на Косово двамата интелектуалци бошняци осъзнаваха драмата на малка общност като тяхната. “Ние си даваме сметка, че сме за декор, само ни хвалят за мултиетничност, имат нужда от нас, но не е ясно докога ще сме им нужни”, тъжно вметна Джезаир Мурати в края на срещата ни.
Драмата на бошняците е, че те си дават сметка, че албанците ще ги толерират, докато имат нужда от тях. “Ако не сме единни и твърди, албанците ще изтласкат и нас”, обяснява Мустафа Баля, журналист от сп. “Алем”. Мустафа е нашенец от Рестелица, който се определя като бошняк. Той е завършил инженерни науки, социология, пише стихове, знае албански и турски език. Помогна ми с материали и публикации за Гора и Жупа. Освен че е журналист и поет, той има голям опит в неправителствения сектор.
С Мустафа говорихме дълго в кафенето на брат му в квартал “Арбак” (бившият квартал “Душан”), където сега живеят около 300 бошняци. Според него нашенци правят груба грешка, като не учат албански език и това е една от причините за лошата им интеграция в Косово.
Докато разговаряме с Мустафа, в кафенето звучи приятна ориенталска музика, обстановката в него прилича на млечните ресторанти в Санджак, Македония и Босна, където също не се сервира алкохол. България не е непозната страна за бошняците от Призрен. Наблизо е офисът на фирма, която работи с българския завод в Бургас “Победа”, произвеждащ сладкарски изделия. Братовчедите на Мустафа са инвестирали във фабриката в Бургас и сега тя е в подем. За тези нашенци България е много по-изгодно и сигурно място за инвестиция.
Няма коментари:
Публикуване на коментар