четвъртък, 20 октомври 2016 г.

НАШЕНЦИ В ЖУПА, ПРИЗРЕНСКО

Времена “Стари ни кажуале: “Че додже йено време, мужко и женско не че се познаа. Женско че обуче пантуле, а мужко че пущи косе ка женско, па, не че знаш кое йе мужко, а кое йе женско”. Ние туе никако не смо могале да веруемо” (Мифтар Аджеми, “Кажуене”, Призрен, 2004) Зян “У година 1910 бив голем поводел у Любине. Ама река однела само неколко кокошке и йедно магаре. Таа година шарпска войска улегла на Косово и запалила триес и шес села” (Мифтар Аджеми, “Кажуене”, Призрен 2004) ИСТОРИЯ И ДЕМОГРАФИЯ За първи път областта Жупа се споменава през 1066 г. по повод бунт на български пастири заради високи данъци на византийците. По времето на цар Душан през 13 век е включена към манастира “Свети Архангел”. От 1455 до 1912 г. е в рамките на Османската империя. По данни на сръбския изследовател Милан Иванович в Средска и Средачка жупа са запазeни 12 църкви. Техни ктитори, съдейки по запазени надписи на фреските, са жители на селата в Средачка. Такива са църквите в селата Богошевци, Горно Село, Драйчичи, Мушниково, Планяне, Средска и в ново време обновените църкви с Живиняне и Локвица. В църквата в Планяне е запазена надгробна плоча от 1363 година с текст от монаха Калиник, смятана за една от най-красивите запазени примери на сръбска епиграфика от 14 век. В Средачка жупа има и 14 останки на църкви и 3 отшелнически обители. Мифтар Аджеми смята, че нашенци в Косово са потомци на хетите. В книгата си „Кажуене” той пише, че жителите на родното му село Доно Любине и в другите села на Жупа са бошняци. Неговата теза е, че произхождат от богомилите, а още по-далече – от прастарите хети. “Народът е автохтонен, братя по потекло са му бошняците от Босна, а и старотурците, тези от преди селджук и османлиите, анадолци, когато древното Хетство царство е било единно, а споменатите братя по потекло, са останали в това древно царство с главен град Хатиса до Анкара в Турция.” (Мифар Аджеми, “Кажуене”, Призрен, 2004). През Първата световна война областта е част от българска Македония (1916 – 1918). В Жупа още помнят строгостта, с която българската войска е наложила ред по онова време. “Да ядеш български кьотек” е израз, с който днес нашенци плашат децата, когато не слушат. Според журналиста Рефик Каси българите са били сурови, но справедливи, наказвали са строго, само когато е нужно. Имало е случаи, в които сърби са обличали български военни униформи и са вършили золуми. През този период мнозина сменят фамилните си имена и слагат окончането “-ов”. Мнозина са мобилизирани в българската армия. След края на войната сръбската власт малтретира местните хора заради лоялността им към България. Фамилните имена са сменени и вече завършват на сръбското окончание “-ич”, въвежда се обучение на сръбски език в училищата. По време на Втората световна война Жупа е окупирана от Италия в съюз с Албания, които започват албанизация на населението. След войната властите променят фамилните имена да завършват на "-и”. Тези имена преобладаващо са запазени и до днес. Жителите са Жупа са мюсюлмани, помежду си всички се наричат нашенци, а диалекта – нашенски. В района има няколко християнски селища, които са сръбски. В смесените християнско-мюсюлмански села живеят само възрастни хора. Мюсюлманите от тази област имат характерна и за повечето изолирани етнокултурни групи регионална жупска идентичност, пише българският изследовател Емил Миланов, който пръв тръгна по следите на българите в Косово след 1989. Руският консул Ястребов описва населението на областта Жупа през 70-те години на 19 век. Той изчислява броя на населението, приемайки, че средно има по 7 члена в домакинство и отбелязвайки, че в Струже живеят албанци. НАСЕЛЕНИЕТО В ЖУПА ПРЕЗ 19 ВЕК СЕЛИЩА БРОЙ НАСЕЛЕНИЕ ВСИЧКО МЮСЮЛМАНИ ХРИСТИЯНИ Горно село 630 91 539 Драйчичи 294 56 238 Живиняне 42 - 42 Локвица 518 287 42 Горно и Доно Любине 1050 1050 - Манастирица 280 280 - Мушниково 483 133 350 Неброгоще 350 350 - Планяне 322 140 182 Речане 189 189 - Средска 595 7 588 Струже 378 378 - НАСЕЛЕНИЕТО В ЖУПА СПОРЕД ПРЕБРОЯВАНЕТО през 1991 СЕЛИЩА БРОЙ НАСЕЛЕНИЕ ВСИЧКО МЮСЮЛМАНИ ХРИСТИЯНИ Горно село 331 282 49 Драйчичи 259 141 118 Живиняне 18 - - Локвица 508 455 53 Горно Любине 2081 2081 - Доно Любине 1661 1661 - Манастирица 1509 1509 - Мушниково 885 243 142 Неброгоще 1350 1350 - Планяне 1022 993 32 Речане 865 865 - Средска 192 - 192 Струже 850 850 - Данни на ЮНМИК за Жупа: СЕЛИЩА БРОЙ НАСЕЛЕНИЕ ВСИЧКО МЮСЮЛМАНИ ХРИСТИЯНИ Горно село 312 295 17 Драйчичи 169 133 36 Живиняне - - - Локвица 403 402 1 Горно Любине 2530 2530 - Доно Любине 2045 2045 - Манастирица 1843 1843 - Мушниково 1114 1026 88 Неброгоще 1530 1530 - Планяне 986 982 4 Речане 950 950 - Средска 66 - 66 Струже 293 293 НАШЕНСКИ СЕЛА В ЖУПА И ПОДГОР Днес в Жупа и Подгор има 15 нашенски села. В Жупа живеят 14 500 души – това са хора с имоти, които са на място, според изследвания на журналисти от Призрен през 2007. Екипът, който е обикалял селата, смята, че това са бошняци. “Едва успяхме да се преборим за нацията “бошняк”. В бивша Югославия и преди това в Кралството сме били неопределени и чак през 1971 успяхме да се преборим за термина “мюсюлманин” до 1993, когато босненският конгрес прие мюсюлманите в бившите югославски републики да се записват като бошняци, а езикът да е босански”. Всъщност Тито решава мюсюлманин да стане национална принадлежност. След създаването на държавата Босна и Херцеговина след разпадането на Югославия се създаде и бошняшка нация и мюсюлманите станаха бошняци. Но диалектът, на който говорят хората в Жупа, е същия като в Призренска Гора и затова аз ги наричам нашенци, като регионална принадлежност. Нашенци живеят в следните села в Жупа: Доно Любене (2200 души), Горно Любине (2600 – 2700 души), Небрегоще (1600 души), Манастирица (2000 души), Речане (1100 души), Планяне (1200 души). В село Локвица живеят 500 нашенци и две сръбски семейства, в село Драйчичи – 380 души (70 % нашенци, 30 % сърби, а също и малко албанци), в Мушниково – 1700 души (албанци, нашенци и сърби), в село Средска – 200 сърби, в Горно село – 300 души (20 % сърби, 80 % нашенци), в Бобошевци живеят само 7 старци. В село Струже живеят 500 албанци. Село Живиняне е необитаемо, някога там е имало сърби. В района на Подгор има четири села: Ново село, Скоробище, Грънчаре, Любижда. В Скоробище нашенци учат на албански език и се смята, че са албанизирани. Но езикът все още е запазен, при комуникация, те говорят на нашенски. Любижда има повече албанци и е едно от големите села в Призрен. Има 5000 души, повечето от които се определят като боняци, но се идентифицират и като албанци. В училище се учи на албански, има една паралелки на босански. В Гръчаре живеят 2000 души нашенци, а Ново село е малко. През последните години нашенци в Жупа и Подгор продават имотите си и се изселват. До 2006 година 200 терена вече са продадени на албанците. Джезаир Мурати, депутат в Прищина и лидер на Демократическата партия на бошняците, смята, че продажбите на имоти в Жупа и Подгор трябва да се ограничат със закон, за да се спре миграцията.

Няма коментари:

Публикуване на коментар