неделя, 9 октомври 2016 г.

ИЗЧЕЗНАЛАТА КОЛЕДА В днешните традиции на гораните има следи от християнски традиции, горанските села пазят народните обичаи за църковни празници – Бъдни вечер, Божик, Богоявление (Водице), Св. Пантелей, Митровден, Благоец, Средзима (св. Трифон), наричан още Бабин ден, когато младите гонят зимата (бабата) от селото. В горанската традиция присъства и св. Атанасий, пише сръбският изследовател Милисав Лутовац в проучването си за Гора и Ополйе през 1955. По православния календар гораните празнуват Божик (Коледа), варят жито и плодове за Бъдни ден. На Божич традицията повелява да се украсяват вратите с клонки, вари се царевица и да се раздава на комшиите. Меси се коледен сладкиш с метална пара. Човекът, комуто се падне паричката, ще бъде щастлив през цялата година. При погребалните ритуали са запазени някои християнски обичаи. В Брод се пали тамян, докато покойникът е вкъщи. “Гораните са запазили и стария погребален обичай задушница”, пише Лутовац. Дениз, учител от село Брод, разказва как е изчезнала традицията в Брод през януари да се празнува Божик, Коледа. На този празник бекярите (момците) излизали на корзото с торти, направени от техните вереници (годеници) и се състезавали чия торта е най-хубава. През 1989-1990 на корзото в Брод дошли екстремисти и ги освиркали и оттогава брояни се отказали да празнуват Божик. Откакто в Брод се пръкнали новокомпонираните бошняци, се появили и графитите “Бошняшка махала” и “Аллаху екбер”. БОЖАНА, ПОСЛЕДНАТА ХРИСТИЯНКА “Новата ми вяра не съм запомнил, старата не съм забравил” (Сул Капетан, горански хайдутин, на смъртното си ложе през 1909) В Брод хората знаят, че гробът на Божана, последната християнка в селото, живяла преди 200 години, се намира в “кавурското гробище” (кавурско, гяурско – бел. авт.). За Божана знаят нашенци в цяла Призренска Гора. Ако има нещо, което да дразни най-много гораните-бошняци в Косово, това е историята за християнката Божана и това че в горанските села има “кавурски гробища”. Затова пък изследователят Назиф Докле от Албания, нашенец от село Борйе, няма никакви комплекси от “кавурските гробища”. Но и сред нашенци в Албанска Гора няма нито един бошняк. Докато търсих Божаниния гроб в Брод, се запознах с учителя Дениз. Той живее досами училището, над което се намират “кавурските гробове”. Живяла ли е наистина преди 200 години християнка на име Божана в Брод или това е мит? Дениз разказа, че Божана е живяла преди 200 години. Християнско гробище е имало и в центъра на Брод, до чаршията, където в момента има детска площадка и градинка. Той подозира, че в Брод турският КейФОР финансирал през 2002 построяването на детската площадка, за да се заличат следите от християнството. Когато разкопавали, работниците намерили скелет и християнски кръст. За Дениз Джурджевден си е Джурджевден, а всички имена на ридове и на села наоколо са славянски. Според него езикът на гораните е най-близо до македонския. “Разбираме се 100 % и мисля, че диалектът ни е тетовски”, обяснява учителят. Историята на последната християнка в Брод е описана от сръбски изследователи, които пишат за ислямизирането на Гора. Според Векослав А. Станкович от Призрен в родственото дърво на сръбския книжовник от Призрен Петър К. Костич е и Божана, последната християнка от Брод. Приемането на исляма е било постепенно според сръбския изследовател Лутовац. Най-напред приемат исляма най-застрашените и най-малките места, а накрая – най-затънтените, най-големите и най-богатото селище Брод. Много фамилии с едната част се намират в исляма, а с другата – в православието. Лутовац споменава Лековци, Чучуловци, Джунковци, Мацинци, Джурджевци, Трупчевци, Кучкаревци, Пръдлевци, Паскинци, Джавджичи и др.,чиито презимена в православието се споменават като: Костичи, Чучуревичи, Джунковичи, Джурджевичи, Йовановичи, Иличи, Станковичи, Миленковичи. Божана не искала да смени вярата си и това било възможно, защото била жена. До края на живота си ходила на черква в Брод. Църквата в Брод била разрушена, когато умряла Божана, тъй като цялото село вече приело исляма. От уважение нейните синове Станко – по ислямско Селим, и Гаврило, по ислямско име Халил, не позволили да се разруши църквата, докато била жива майка им. Божана е погребана на бърдото Пантелевац. Радивойе Младенович смята, че Божана е погребана край черквата “Св. Пантелеймон”. Твърде е възможно край “кавурското гробище”, където е погребана Божана, да се намерят останките на стара християнска черква. Според Лутовац в село Брод е имало три черкви – “Св. Димитър”, “Св. Пантелеймон и “Св. Никола”, съществувала до 1861 година. В северозападната част на селото се намира чешма, наричана Църквиче. (Младеновиђ Радивоjе, Говор Шарпланинске Жупе Гора, 2001, Београд). Според Йован Цвиич ислямизацията на Гора е завършила през 16 век, П. Костич, И. С. Ястребов, Лутовац и други автори смятат, че в този регион ислямизацията е траела най-дълго и е завършила във втората половина на 19 век. Нахия Гора според дефтерите от 1452-1455 е населена, както следва: Брод – Бойки, Добромир, Бойко, Богдан, Дабижив, поп, Братослав, Райко, Богдан, Брацан, Милин, Рад, Драгош, Воислав, Драгослав, Новак, Грубче или Груйца, Богдан, Дабич, Райко, Джурдж, Добрачин, Бойко, Радослав, Радич, Драя, Богдан, Райко, Драга или Драге, Доброслав, Бардо, поп Драйко, Райко, Петри, Джура, Драя, Драйко, Йована, Богдан, Милич, Богдан, Браян, Брато, Радослав, Радич, Лазор, Райко, Боя. ЦЪРКВИ И ПРАВОСЛАВНИ СЛЕДИ В ГОРА Докато пътешествах из Гора, Косово, не видях останки от православни черкви. Сръбският изследовател Радивойе Младенович пише, че във всяко горанско село в Косово е имало православни църкви. Той прави описание на православните храмове. В село Рапча имало две черкви – едната в Горна Рапча, на мястото Църквине, а другата, именувана на Св. Петка, в края на Маринца. На основите на тази църква в Рапча е издигната джамия. И. С. Ястребов през 1861 забелязва след село Рапча развалини на малка черква и следи от фрески. Според местно предание е имало православен храм, на нивата Църква, в западната част на селото. В село Кръстец имало основи на черквата “Св. Пантелеймон”, втора черква е имало на възвишението Чула. Край Рудина има следи от руини на църква и православен гроб (местността “Църквище”). Неделече от Драгаш, на мястото Чукаре, има следи от черква и гроб до нея. Нарича се Църква. Според легендата в село Любовища имало 9 черкви, всяка махала имала със свой храм, плюс една обща. Сега може да се видят останки от църква на мястото Дей. Заради многото черкви жителите на това село са наричани църквари в останалата част на Гора. В селото има две места са наричани с името Църква – в махалата Дриндовци и Йедрашовци. Според преданието на тези места е имало черкви. В село Кукаляне има местност Църква. В Радеша е имало 2 църкви според Душановата Архангелска повеля – “Св. Никола” и “Св. Илия”. В селото е имало местност “Църква”, на която ходели богомолци. И. С. Ястребов, минавайки през Лещане през 1861, видял разрушен църква. На мястото “Църков”, под селото, има следи от гробове, а според преданието там е имало църква. Във Вранища има руини от църкви – Будев рит, Църквище, Джурова църква и Марин-доф. В Орчуша имало Църквище. В село Млике през 1861 И. С. Ястребов вижда основи на църква. Северно от селото в махалата “Джурджойца” имало руини на църква и православно гробище. За Диканце е известен поп Диканович, споменат в Душановата повеля. В падината Попове руйе, източно от Диканце, има развалини на църква. Според преданието в Църквище (пасбище в източния край на селото) е имало черква. На днешното място Вакъф в село Бачка е имало черква “Св. Варвара”. Над село Глобочица има местност “Църква”. На мястото на сегашната джамия е имало църква. В Крушево, недалече от църковните руини, е издигната джамия в онази част на селото, която се казва “Кучища”. В село Зли поток в местността Зборище е имало църква “Преображение”. На целината Църкоф след селото според преданието е иваро църква. В югоизточната част на село Рестелица, в местността “Кръстине”, е имало православно гробище и църква “Св. Варвара”. Милан Иванович пише, че в горанските села има остатъци или следи от 41 православни храма – остатъци на църкви и една едно отшелничество, и 23 стари християнски гробища. Харун Хасани смята, че има сведения за съществуване на надгробна епитафия на кирилица в Зли Поток, за сребърни кандила в Любовища, обредни кръстове в Брод и Радеша, икона и стари библии в Брод, както и мраморна притвор на черква в Зли Поток и Рестелица.

Няма коментари:

Публикуване на коментар