четвъртък, 27 октомври 2016 г.

ПОЛИТИЦИТЕ В КОСОВО ЗА НАШЕНЦИ

На конференция на Европейския социалистически интернационал в София в края на май 2006 драг гостенин беше Хашим Тачи, лидер на опозиционната тогава Демократическа партия на Косово. Бившият командир от Армията за освобождение на Косово дойде за първи път в българската столица заедно с лидера на Демократическата партия на албанците в Македония Арбен Джафери. Тачи се срещна с тогавашния премиер Иван Костов. После политикът, известен с прякора Змията, посети София, за да изнесе лекция в Централния военен клуб пред Атлантическия клуб в България. През 2006 домакин на Хашим Тачи в София беше премиерът Сергей Станишев, лидер на БСП. Никой от българските социалисти не попита Хашим Тачи, като иска да прави независимо Косово как ще гарантира правата на гораните. На пресконференцията зададох този въпрос, но Тачи се измъкна с общи приказки за гарантиране на правата на малцинствата в Косово и участие на етническите общности в демократичните институции. От Сърбия тогава беше дошъл Оливер Дулич, депутат от Скупщината и член на Демократическата партия. Сръбският участник беше от Белград, а не от Косово. Оливер Дулич нямаше отговор на въпроса ми за гораните, той си призна, че никога не е бил в Косово както мнозина сърби от Сърбия. Признанието на политик като г-н Дулич, който в София беше контрапункт на Тачи, превръща в абстракция кампанията в Сърбия за запазване на Косово. Години наред след като Белград загуби Косово, пропагандата представя провинцията като люлка на сръбщината. Колко ли такива сръбски политици защитават каузата за изконното право на Сърбия над Косово, без да са посетили поне веднъж Печката патриаршия? Беджет Пацоли, най-богатият албанец от Косово, през януари 2007 създаде своя партия Алианс за ново Косово, която стана трета партия в изборите през ноември 2007. Магнатът е начело на бизнесимперия, базирана в Швейцария, разпростряна на няколко континента. Пацоли подчерта, че на местните избори е направил коалиция с Партията на демократичното действие на Нуман Балич. Според Пацоли има два вида горани – едните са за Косово, а другите са просръбски настроени. Сърцето ми се сви, когато чух прогнозата му за бъдещето на гораните в Косово. “Може би сега е последната година, която те могат да съществуват. Те са много малко. Бях в Драгаш, разговарях с тях, трудно беше да ги убедя. Те получават пари от Белград”. Скендер Хисени, член на ръководството на Демократичния съюз на Косово (LDK), говорител на преговорния тим на Прищина, станал първият външен министър на Косово, ми обясни, че гораните са напълно интегрирани в обществото в Косово. Той ги смята за мюсюлмани, които имат същия език като босанския. “Не виждаме никаква опасност от малките етнически общности. Всички те са общо 10 % от населението. Има 3 министерски поста, запазени за общностите – 2 за сърбите и 1 за несърбите”. С малкия си брой гораните не са фактор в Косово.” Академик Неджат Даци, лидер на новата либерална партия Демократичен съюз на Дардания, е неутрален към гораните: “Трябва да разберем желанията на всяка общност и да им дадем шанс да защитават културата си. Милошевич злоупотреби с тях, трябва да ги оставим сами да решат какво да правят.” В НЕЗАВИСИМО КОСОВО На 17 февруари 2008 албанските депутати в парламента в Прищина заедно с депутатите от бошняшките партии, турските депутати и ромският депутат приеха декларацията за независимо Косово. Албанските политици планираха скорошно признаване от 100 страни още първите месеци, но то се оказа непосилно. ЕС не излезе с обща позиция и всяка държава сама формира позицията си съобразно националните си интереси. На територията на Косово се намира най-голямата американска база на Балканите “Бондстийл”. Албанското население е напълно лоялно към “Големия брат”, който му помогна да си направи държава, и не е особено притеснено от липсата на пълен суверенитет. Територията отвъд моста на Митровица, на север по реката Ибар, населена компактно със сърби, де факто е подчинена на Белград, а не на Прищина. Промяната на статута засега няма юридическа база и Косово няма да членува в ООН. Този случай доказа, че все още съдбата на Балканите се решава не от народите им, а от “великите сили”. С американска помощ започна процес на създаване на нови институции – външно министерство, военно министерство, агенция за сигурност, посолства. В първите месеци гораните не усетиха промяната. Те пак живеят между Белград и Прищина, пак имат старите страхове и подозрения. Едно от тях е свързано с езика. Парламентът на Прищина прие нова конституция, утвърдена на церемония на 7 април 2008. Според член 5 официални езици в Косово са албански и сръбски. Турският, босанският, ромският имат статут на официални езици на общинско ниво в случаите, предвидени от закона. Общностите имат право да използват езика си пред общинските власти и чиновници или централните власти в зоните, където са значителен дял от населението. Разходите за превод се поемат от компетентните власти. Гораните обаче подозират, че скоро албанците ще кажат, че няма нужда или техническа възможност да се употребяват официално други езици и така те ще бъдат премахнати. Везира Емруш, горанка от село Орчуша, депутат в Прищина от Партията на демократичното действие на Нуман Балич, коментира, че не е гласувала за новата конституция. Тя се страхува, че след пет-шест години албанците ще решат, че няма нужда да се използват официално езиците на общностите. Опасенията на Везира Емруш имат основания. Но и горанските политически лидери не отстояват правото да използват своето наречие дори в сърцето на Гора. По Джурджевден – първия в независимо Косово, станах свидетел на конформизма на някои политици от Гора, който показа, че опасенията на Везира не са безпочвени.

Няма коментари:

Публикуване на коментар