сряда, 5 октомври 2016 г.

ГУРБЕТ

“Рано ме испрати, майчице мила, муа на гурбет да идем, о мила майчице от седом године, паре да каруйем, майчице мила муа, измекяр да биде...” (Харун Хасани, Горански Народне песме, “Jединство”, Прищина, 1987) “Ела, бе, Бозаджийо!”, викат на 84-годишния Рушид Веапи пред джамията в Млике. Рушид е на 86 години и е бил “на печалба” в Пловдив. “Ние сме горанци, причаме сръбски. Казваха ни албанци в Пловдив.” Заради бомбардировките се е върнал с баща си в Гора. Правили са боза от просо. Сега пенсията му е 100 евро от Сърбия. Пълен с мъка е бил животът на гурбетчиите в чужбина. Оттук идва болката, тъгата, радостта и несгодата, надеждата и очакването, любовната печал на чакащата любима – теми в много горански песни. В миналото заради географското си положение в планинския масив на Шар планина и Коритник, далеч от големите пътища, жителите на Гора не са били изложени на големи катаклизми. Планината се явява естествена бариера пред нашествията на агресори. С процеса на ислямизация започва първото по-голямо изселване от района. Миграцията е две посоки – едната е към Призрен и Сириничка жупа, а другата – към Тетово и селата Долно, Палчище и Теарце. В източната част на Шар планина има две села Урвич и Йеловяне, които Харун Хасани и македонски етнографи смятат за горанска подгрупа, в които са се заселили жители от много села от Гора. Друго по-значително изселване на горани става след първата балканска война, след 1912, когато Гора излиза от рамките на Османската империя. Много горани мигрират в Турция. Първата световна война и две последователни неплодородни и сушави години повлияват за намаляване на жителите в Гора. Заради глад и мизерия гораните масово напускат своите домашни огнища и отиват в Призрен и Тетово. Мнозина умират от глад и болести не само в горанските села, но и по пътя за Призрен и Тетово. След Втората световна война мнозина мигрират, продавайки на безценица земята си. Едни се заселват в близките градове – Прищина, Призрен, Тетово, Скопие, Белград, а други – в Турция. Гурбетът в условията на икономическа изостаналост и бедност е запазил Гора. Училищата са били пълни с деца. Жените на гурбетчиите поемат на плещите си грижата за семейството. Родовите патриархални връзки са помогнали на гораните да оцелеят икономически. Жените живеят изолирано в Гора, имат малко социални контакти и те запазват автентичния нашенски диалект, песните, фолклора, идентичността. Съвременните гастарбайтери мигрират в чужбина с жените и децата си. Новите миграционни процеси са развиват повече от 50 години, те са най-силни през 70-те години по време на екс-Югославия, когато гражданите й имаха възможност да пътуват и работят свободно в много развити държави. Съвременните печалбари вече постоянно живеят и работят в чужбина, а се връщат със семействата си само в началото на май за Джурджевден и през летните отпуски. Младите се връщат в Гора, за да си харесат партньор за брак – задължително от общността. По данни на Харун Хасани гораните мигрират най-вече в Сърбия – над 8552 души, от тях половината в централна Сърбия. Мнозина мигрират в Македония. Из цяла бивша Югославия гораните се занимават със сладкарство, държат собствени бюрекчийници, в които работят семейно. Най-много гурбетчии има от селата Брод, Рестелица, Вранище, Лещане, Млике, Кукяляне, Орчуша, Диканце и Бачка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар