МЕЖДУ ПРИЩИНА И БЕЛГРАД

Много нашенци в Гора и Жупа са свързани със Сърбия, откъдето получават заплати и пенсии. Около 1500 души в Гора получават пенсии от Белград. Абаз Адеми смята, че Сърбия има двойствена политика в Жупа. Според него нашенци са прогонени от Жупа още по времето на Милошевич, преди войната в Косово. Някои са отишли в сръбски националистически партии за облаги. Онези, които са отишли в опозиционните сръбски партии, са били арестувани. На парламентарните и локални избори на 11 май 2008 г. в Сърбия живеещите в северно Косово горани, както и тези в сръбските анклави на юг, излязоха да гласуват. В Гора част от гораните гласуваха паралелно и тайно. Албанските политици в Прищина си дават сметка за влиянието на Белград. Лирим Грейчевци, политически съветник на премиера Хашим Тачи, обяснява, че някои горани гласуват на 11 май, защото все още са лоялни към Белград. Той си дава сметка, че общността е разделена – някои са лоялни към Белград, други към Прищина. “Ние искаме да си ги върнем, да ги спечелим отново”. Рамуш Харадинай, лидер на Алианс за бъдещето на Косово, в чиято парламентарна група са депутатите Везира Емруш от Гора и Нуман Балич от Витомирица, коментира, че гораните са богатството на страната, цвят с традициите, езика. “Ние сме мнозинство и трябва да сме добре настроени към тези хора. Те се нуждаят от помощ”. Албанските политици са настроени негативно към провеждането на избори на 11 май в Косово, смятайки, че по този начин Белград създава паралелни институции в независимо Косово. Мурсел Халили обясни, че ГИГ участва в косовските институции и смята, че гораните не трябва да гласуват на локалните сръбски избори на 11 май. И все пак на 11 май в Гора имаше от тайно, по-тайно гласуване в Координационния център на КОСМЕТ в село Вранища, както и в някои къщи в горанските села. Абдулах, 41-годишен, от село Брод, обяснява, че гласува за партията на Борис Тадич, но не на местни, а на парламентарни избори. “Свързани сме със Сърбия. Половината население на Гора има връзка с Белград – чрез пенсии, заплати в образованието и др. В Гора се гласува на 11 май, но тайно”, заяви Абдулах, който смята, че гораните са като българските помаци. Някои наблюдатели критикуват организирането на избори от Белград на 11 май и в Косово и агитирането на гораните да гласуват. “Тези избори са основа за пропаганда, за кражба на гласове. Политиците в Белград ще използват гораните в своята предизборна кампания”, коментира Самир Велия, изследовател от офиса в Прищина на Центъра за хуманитарно право на Наташа Кандич. Велия е на 28 години, учи право в Сараево, родителите му са от горанското село Радеша. Според него в Гора няма партия, която да е прогорански ориентирана, партиите са или с просръбска, или с пробошняшка ориентация. “Най-голямата грешка е, че тази малка общност се занимава с голяма политика. Хората в Гора трябва да спазват законите в Косово и да се образоват по косовски образователен план. Учителите, които преподават по сръбски програми от Белград, са подкрепяни от ГИГ. Това влияе негативно на гораните, които живеят в Косово, и засилва предразсъдъците на албанците към гораните, че са сръбска колона. Гораните трябва да учат албански, за да могат да общуват с албанците. В Гора имаше над 50 бомби. Албанците бойкотират дюкяните на гораните в Косово – в Гниляне, Печ, Феризай. Всеки път, когато политиците ни кажат нещо радикално, нашите хора усещат бойкот и засилване на предразсъдъците. Гораните нямат добър неправителствен сектор. Има пара организации, няма сериозни проекти за интеграция. Трябва да се занимаваме с образование, икономически проекти. Живеем в Косово, трябва да спазваме местните закони”, обяснява Самир. Според него в самата Сърбия гораните не живеят безпроблемно. Напомня, че много горански дюкяни са разбити след обявяването на независимо Косово през февруари 2008. “На протестния митинг в Белград, след като Косово обяви независимост, имаше горанин с “шайкач” (сръбска национална шапка). Това е злоупотреба с гораните. Поставя се въпросът как може в Белград горани да кръщават детето си Анастасия, за да може да се интегрира в обществото. Знаете ли, че в Белград гораните крият какви са. Горанинът не слага надпис с името си, а с етническата си принадлежност – горанин, в сградата, където живее.. На табелката на дюкяна си слага чертичка към името си, че е горанин. Ако се вика Самир, става Саша в Сърбия. В автобуса не говори горански, а сръбски. Страхува се.” В Северно Косово след моста на реката Ибар до Лепосавич навсякъде имаше предизборни плакати за сръбските избори за парламент в Белград и за местна власт, които се проведоха на 11 май. В Призренска Гора и в Жупа нямаше предизборни плакати за изборите в Сърбия. Селата в Жупа не гласуваха. Изборите на 11 май не са нужни на хората в Жупа, те са опит за манипулация на Белград според Абаз Адеми, нашенец от село Горно Любине, Жупа. Везира Емруш обаче е на друго мнение. Много нашенци в Гора и Жупа оцеляват икономически, благодарение на връзката си със Сърбия, получават заплати, пенсии, социални помощи от Белград. Тази е причината те да гласуват на изборите на 11 май. В Северно Косово гораните съжителстват безпроблемно със сърбите. Те открито заявиха, че ще гласуват на 11 май. Сладкарница “Скадарлия” е на братята Хафидин Емини - Чарли, и Сали Емини - Зумко, от село Радеша, Гора. Те живеят в Лепосавич от 70-те години. Лоялни са към Сърбия и затова гласуват на изборите на 11 май в Лепосавич. “Ние сме ничии. Албанците ни наричат сърби, а сърбите ни смятат за “шиптари”. А ние сме горани”, обяснява Чарли. С Джингиз от Митровица се видях и след като Косово обяви независимост. Той гласува на изборите на 11 май. “Гораните са изгубени в мъглата. Те няма да получат нищо от Косово, много е трудно, от Сърбия може да имат помощ. Тук, в Северно Косово, няма кой да забрани изборите. И Бан Ки Мун, и Бутрос Гали не могат да ги забранят”, обясни той. След 1999 албанците развиха комплекс на самодостатъчност, демонстрираха нетолерантност към малцинствата и другите общности. Албанските политици на власт или в опозиция се опитват да говорят с езика на толерантността, който очаква да чуе от тях международната общност. Те отричат в момента да се създава “велика Албания”. Управляващите партии се изказват умерено, докато опозиционните са по-радикални и проповядват националистически идеи. Най-радикални са албанските младежи, студентите, привържениците на младежкото движение “Ветевендося” (“Самоопределение”). Те смятат, че Косово не е реално независимо, тъй като е ръководено от международна мисия. Те критикуват и новата конституция на Косово. Глаук Конюфца е един от лидерите на “Ветевендося”. Студент по философия в университета в Прищина, той вярва, че обединението на Косово и Албания е неизбежно. “Това не може да бъде спряно, каквото и да се направи. Това ще бъде изкуствена граница, но културно, езиково ще се върви към обединение... При обединение албанската нация става 7 млн., Сърбия – толкова, Гърция – 10 млн., България – 7 млн. и това е ключът за стабилност на Балканите.” Младежът не е съгласен с новото знаме на Косово, одобрено от парламента в Прищина. В обяснението си той разбива на пух и прах тезата за мултиетничност и ясно заявява, че Косово си е албанско. “За албанското знаме се заклеха и загинаха мои приятели. А сега знамето прилича на турското в Северен Кипър, който има подобен статут на нашия. Моето знаме е албанското. Шестте звезди в новото знаме са символ на 6-те общности в Косово, но аз не съм съгласен с това ние, албанците, да сме някаква звезда. Ние сме 92 % от населението.” В центъра на Прищина, на пешеходната улица “Нане Терезе”, е кафене “Корзо”. Собственикът му Тефик е от село Глобочица, Гора, живее в Прищина от 40 години. Според него преди 15 години в Прищина е имало към 150 горански семейства, но в момента са останали 15 – 20, които се препитават главно като сладкари и кебапчии. Тефик е на доизживяване в косовската столица. Той се шегува, че е на гурбет в Прищина, защото жена му и децата му живеят в Подгорица. Според него образованието в Косово на сръбски и бошняшки е много лошо. Не иска децата му да работят като сладкари. “В магазина има полуфабрикати сладкиши и затова нашият занаят няма бъдеще”, казва Тефик. В Косово нашенци са твърде малко малцинство, което не е в обсега на интересите на “великите сили”, които цели 9 години след войната в Косово се занимаваха да измислях някакъв фокус-мокус, с който да накарат сърби и албанци да живеят в хармония и разбирателство. Негативите на този напълно погрешен подход, или по-скоро на липсата на подход, изпитаха на гърба си и гораните. Мантрата за мултиетничност, което в Косово просто не съществува, беше повтаряна до 17 февруари 2008 г., когато албанците едностранно обявиха независимост. Линиите на етническото разделение вече бяха начертани. В момента сърбите живеят в северната част и в някои анклави в централно Косово и се самоуправляват чрез собствени институции, подкрепяни от Белград. Нашенци живеят в етнически чисти села в Гора и Жупа, които се обезлюдяват все повече и повече. Гораните са обзети от паника, че за тях няма да има повече място в държавата Косово. Ще запазят ли своята идентичност нашенци, или ще се удавят в албанското море – това е въпрос, чийто отговор ще видим в близките години. В тази карта не съществува Косово, а Сърбия.